| 2015-12-21 14:57:10 |
Здравейте,
Строителна фирма работи като подизпълнител на няколко обекта от различни работодатели през месеца, като работата е от няколко седмици до месец и половина. Някога има прекъсвания между работата в отделните обекти. Работи се предимно от пролетта до есента и няма работа за да се назначат работниците на постоянен договор по чл.67.
Имам следните въпроси относно оформянето на договори по чл.68 т.2 от КТ –до завършване на определената работа?
1.следва ли да е посочен крайния срок, защото не се знае кога ще е?
2.Следва ли да се посочи точно обекта или е достатъчно- „обекти на фирмата“- ако се посочва точно обекта в договора, а обектите са няколко през месеца как ще следи всеки ден къде са и по кой точно договор работят /те работят където срока накъсява или където времето позволява да се лее бетон например? През това време може да се сключат от фирмата и нови договори за строителство , но това е в бъдещето и не е известно на фирмата при сключване на трудовите договори по чл.68 т.2 от КТ.
3.колко трябва да е предизвестието при такъв договор, след като той не е точно срочен, а е до завършване на определената работа?
Това са въпроси, възникващи в процеса на работа и се различават от написаното в нормативните документи.
Оставам с уважение и очаквам отговор от Вас.
|
М инженеринг ООД |
В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 КТ са регламентирани различните видове срочни трудови договори.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ срочен трудов договор се сключва до завършване на определена работа. Срокът на трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ е поставен в зависимост от времето, което е необходимо, за да бъде извършена „определена работа“, като в договора конкретно се уговаря/определя/индивидуализира работата, вкл. чрез посочване на конкретен строителен обект.
Изпълнението на договора продължава да изтичането на толкова време, колкото е необходимо за да бъде завършена работата, конкретно определена в договора. При сключването на договор по т. 2 не се определя краен срок на договора, тъй като моментът на прекратяването му е свързан с определяем бъдещ момент, в който ще се приключи (довърши) тази работа.
Относно прекратяването на трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, следва да се има предвид, че „със завършване на определената работа“ той се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ, без която и да е от страните да дължи предизвестие.
Следва да се има предвид, че договорът може да се прекрати на основанията, предвидени в КТ, и преди определената работа да е завършена. Тъй като договорът по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ е срочен, предизвестието е 3 месеца (чл. 326, ал. 2, изр. 3-то КТ). ЛТ/
|
|
| 2016-02-01 16:15:22 |
КИД ни е 32, попада в Заповед за опр. коеф. на тр. травматизъм за 2016 г. Освен работещите на длъжност, оператор-манипулатор, техник-продукция, шофьор автомобил 12т., за които съществува по-висок риск за здравето, имаме и длъжности в админ., пакетаж и чистач. Трябва ли да застраховаме и тях при условие че КУТ и СТМ не са ги определили с протокола. |
Захаринка Петкова |
Уважаема госпожо Петкова,
Задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” е уредено в Закона за здравословни и безопасни условия на труд (чл. 52) и в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”. Работещите, които подлежат на задължително застраховане са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм равен или по-висок от средния за страната. Определянето им по работни места и длъжности се извършва с писмена заповед на работодателя, като се отчитат резултатите от оценката на риска за всеки работещ. Преди издаването на заповедта работодателят трябва да проведе консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд в предприятието. Провеждането на консултациите се удостоверява с протокол.
От данните в запитването не става ясно какви са резултатите от оценката на риска за здравето и безопасността на описаните от Вас работещи - в администрация, пакетаж и чистач, поради което не може да се даде категоричен отговор, но следва да се има предвид, че работници и служители, които не извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, не подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука”, независимо че предприятието е регистрирано в икономическа дейност с Ктт равен или по-висок от средния за страната. (ДД) |
|
| 2016-03-03 23:12:57 |
Добър ден, имам натрупан платен отпуск 50 дена по време на майчинство, без да ползвам тези отпуски мога ли да депозирам зявление за ползване на неплатен отпуск по чл.167 а или първо се ползват тези натрупаните дни? |
миленка |
Преценката кой вид отпуск да ползва работника или служителя е строго индивидуална, т.е. решението за това е Ваше. Ползването на платения отпуск става с разрешението на работодателя. За да има основание работодателят да разреши ползване на отпуск по чл. 167а от Кодекса на труда (КТ), от представените документи трябва да става ясно, че лицето е родител на детето, работи по трудово правоотношение, да е изрично посочен конкретния размер на отпуска, който се иска, както и датата от която ще започне неговото ползване. При подаване на заявление в срок (най-малко 10 работни дни преди датата, посочена като начало на ползването на отпуска) съдържащо посочените реквизити, работодателят няма право да откаже на съответния родител ползването на отпуска по чл. 167а, ал. 1 от КТ.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 176а, ал. 2 от КТ, когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. ЯР/
|
|
| 2016-03-15 23:36:08 |
Здравейте, имам следния въпрос: На служител назначен по допълнителен трудов договор по чл.111 от КТ му е прекратено основното трудово правоотношение (при друг работодател) без да ни уведоми. Какво следва да се направи с допълнителния договор (който е за 2 часа дневно) Става ли основен? Ако лицето реши да сключи отново договор за пълно раб. време? |
Иван Фингаров |
От данните в запитването може да се предположи, че по време на изпълнение на допълнителния трудов договор по чл. 111 от КТ се е прекратил основния трудов договор на лицето. Поради тази причина се поставя въпросът за прекратяване на договора по чл. 111 от КТ и сключване на нов трудов договор или за сключване на допълнително споразумение. С поставените въпроси e свързан и въпросът за отразяване на промяната в трудовата книжка.
При сключване на договор по чл. 111 от КТ работодателят не извършва вписвания в трудовата книжка на работника, тъй като в нея е вписано възникването на основното трудово правоотношение и тя не е приключена. Поради тази причина сключването на договор по чл. 111 от КТ не се вписва в трудовата книжка, а за периода на работа по такъв договор работодателят издава Образец УП-3. Това означава, че при липса на първоначално вписване в трудовата книжка работодателят по договор по чл. 111 от КТ не може да вписва промяна, дори и след прекратяване на основния трудов договор.
В КТ липсва изрична разпоредба, която в случай на прекратяване на основния трудов договор, да регламентира автоматичното превръщане на допълнителния трудов договор по чл. 111 от КТ в основен. КТ съдържа само разпоредба, която определя, че по смисъла на КТ “Основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд (§ 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ).
Предвид горното считаме, че следва договорът по чл. 111 от КТ да бъде прекратен, след което да се сключи нов основен трудов договор. При сключването на новия основен трудов договор следва да се извършат съответните вписвания в трудовата книжка на служителя. ЯР/
|
|
| 2016-05-11 16:39:45 |
Здравейте,
Има ли пречка да се уговори точна дата на прекратяване на трудовото правоотношение в предложението на работодател към служител на осн. чл. 325 ал.1 т.1? Датата да е примерно след един месец след отговора на служителя. |
Теодора Спирдонова |
Уважаема г-жо Спирдонова, съгласно чл. 325, ал. 1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: 1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Предложението за прекратяване може да бъде направено от всяка от страните – както от работодателя, така и от работника или служителя. Необходимо е то да бъде направено в писмена форма. Според чл. 335, ал.2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Цитираната разпоредба определя момента на прекратяване на трудовия договор. Това на практика означава, че изявлението за прекратяване на договора, оформено в писмена заповед трябва да е достигнало до работника или служителя и той да го е получил. Няма пречка да бъде посочена датата на прекратяване на трудовото правоотношение в самото предложение отправено от работодателя към работника или служителя на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, стига работникът/служителят да е взел отношение по него в законоустановения 7-дневен срок. В този случай работодателят издава заповед за прекратяване от посочената в предложението дата и след като бъде връчена на ответната страна ще се счита трудовият договор за прекратен./КНП/ |
|
| 2016-06-25 00:19:25 |
Моля да получа отговор на e-mail.След уволнение се обърнах към съда с искане да ме възстанови на работа.Мисля да почна друга работа .Ако решението на съда е да ме възстанови на старата работа ще имам ли право да получа обезщетение по член 222 ал.3 от КТ в размер на 6 заплати или ще бъде в размер на 2 заплати защото съм работил др.работа до решен |
Теодор Димов |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. От разпоредбата е видно, че условие за получаване на 6 брутни заплати е работника да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. Предвид посочените в запитването Ви обстоятелства, следва да се има предвид, че въпреки възстановяването на лицето на работа от съда, с което се заличават правните последици от уволнението, то лицето е работило след уволнението при друг работодател. Това време ще бъде зачетено за трудов стаж при новия работодател, а ако има период след уволнението, непосредствено преди започването на новата работа, то той ще бъде зачетен за трудов стаж при стария работодател по силата на влязлото в сила съдебно решение (чл. 354, ал. 1, т. 1 от КТ). С оглед на гореизложеното сме на мнение, че в посочената хипотеза няма да е изпълнено изискването на разпоредбата за работа при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж, поради което ще имате право на 2 брутни заплати. Окончателната преценка дали лицето да получи две или шест брутни заплати е на работодателя. Законосъобразността на издадената заповед се преценява само от съда. ЯР/ |
|
| 2016-07-07 18:03:57 |
Здравейте,
Работя на трудов договор с работен ден по график 2/2. От три месеца обаче, графикът не се спазва - или работим 3,4 дни с два дни почивка, или 2,3 дни с един почивен ден. Обяснението на работодателя е, че не достигат хора. Извънреден труд не се плаща. Въпросът ми е: редно ли е това, ако не към кого мога да се обърна за помощ.
Благодаря. |
А. Николова |
За нарушения на трудовото законодателство, следва да сигнализирате в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. ЯР/ |
|
| 2016-07-27 16:14:40 |
Лице придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст докато е регистрирано в бюрото по труда.Ако започне работа след това новия работодател дължи ли му обезщетение по чл.222 ал.3 при освобождаване,след като до сега лицето не е получило такова обезщетение? |
Николова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се изплаща само веднъж. Ако лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (и не го е упражнил) в периода, в който е бил регистриран в бюрото по труда и в последствие започне работа, то при прекратяване на трудовото правоотношение в последствие, ще има право на обезщетение по 222, ал. 3 от КТ. ЯР/
|
|
| 2016-08-13 00:10:05 |
По Кодекса на труда,по Закона за държавния служител,по Закона за администрацията или друго е допустимо обявяването на конкурс за длъжността "старши експерт-стенограф"? Кой член/алинея/точка от съответния кодекс/закон следва да бъде посочен като правно основание в обявата и следва ли тя да бъде публикувана в ежедневник и в Административния регистър |
Росица Промкова |
Уважаема г-жо Промкова, в отговора ни от 22.08.2016 г. посочваме разпоредбите и основанията за провеждане на конкурси. Обръщаме Ви внимание, че има разлика между трудово правоотношение (уредено съобразно разпоредбите на Кодекса на труда) и служебно правоотношение (уредено съобразно Закона за държавния служител). В никое от запитванията си не посочвате къде е свободната длъжност – в администрацията или в частния сектор. Ако става въпрос за свободна длъжност в частно търговско предприятие, то приложим е Кодекса на труда. Предвид съдържанието на двете Ви запитвания, правим заключение, че става въпрос за заемането на длъжности въз основа на конкурс в частния сектор. Това е уредено в чл. 89 и следващите от Кодекса на труда. За въпроси, свързани със служебните правоотношения по Закона за държавния служител, е необходимо да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. Необходимият Ви код може да бъде намерен в Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България. Ако отново срещате затруднения можете да се обърнете към рубриката „Заетост и безработица”. ЯР/ |
|
| 2016-08-30 20:53:53 |
Здравейте. Въпросите са свързани с прекратяване на договор по чл 111 КТ. Питането ми е:
Може ли да ползваме като основание за прекратяване чл. 334, ал. 1 от КТ?
Проблем ли е, че в самия договор за допълнителен труд е залегнато предизвестие 30 дни?
Ако основанието е съкращаване колко да е предизвестието и служителя ползва ли закрилата на чл.333 КТ |
Тодор Григоров |
Уважаеми г-н Григоров,
Съгласно чл. 334, ал. 1 от Кодекса на труда, освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни.
Следователно, освен в предвидените в Кодекса на труда случаи трудовият договор по чл. 111 КТ може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни.
Основанието по чл. 334 от КТ за прекратяване на трудовите договори за допълнителен труд е едно специфично и допълнително основание за прекратяването на тези договори, с оглед особеностите на тези договори. То е самостоятелно правно основание (не се обвързва с друго правно основание).
При прекратяване на допълнителния трудов договор на основание чл. 334, ал. 1 КТ не се изисква мотивиране на причина за прекратяването. При прекратяване на допълнителния трудов договор по чл. 334, ал. 1 КТ закрилата при уволнение по чл. 333 КТ не се прилага.
Предвид гореизложеното изразяваме мнение, че когато някоя от страните при прекратяването на трудовия договор по чл. 111 КТ се позове на чл. 334, ал. 1 от КТ, т.е. когато прекратяването е на това основание, срокът на предизвестието е 15 дни, така както е предвиден в тази разпоредба. Когато трудовият договор се прекратява “в предвидените в този кодекс случаи” (а не по чл. 334, ал. 1 от КТ), срокът на предизвестието е 30 дни, така както това е уговорено изрично в договора, като ако основанието за прекратяване е съкращаване на щата се прилага закрилата при уволнение. ЛТ/
|
|