Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-03-21 11:09:59 Здравейте, имаме следния казус - лице което е пенсионер и е назначено по трудов договор за всички осигурителни рискове върху 1070.00 лева, започва дейност и като застрахователен агент , трябва ли да се регистрира като самоосигуряващо лице и да плаща и от свое име осигуровки , при положение , че е осигурено по трудов договор . Елена Костова Уважаема г-жо Костова, лице с отпусната пенсия, когато упражнява дейност като застрахователен агент, не подлежи на задължително осигуряване, ако с декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице е декларирало пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) в законноустановения срок, че е пенсионер и не желае да се осигурява. Съгласно чл. 313 от Кодекса за застраховането (КЗ) застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. Разпоредбата на чл. 314 от КЗ визира някои ограничения за дейността, като в ал. 2 е посочено, че упражняването на дейност като застрахователен агент от физическо лице е свободна професия, а съгласно ал. 3 застрахователният агент – физическо лице не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател. С чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ е уредено, че на вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията подлежат задължително физическите лица, упражняващи свободна професия, като в този кръг лица се включват и застрахователните агенти по чл. 312, ал. 1 от КЗ. Те подават заявление за регистрация в съответната служба по вписванията в сроковете по чл. 12 от Закона за регистър БУЛСТАТ. На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. За лица, упражняващи свободна професия по регистрация, съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧ), се считат застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от КЗ. По силата на чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, които упражняват свободна професия и имат отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание. Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ, започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност на тези лица се установява с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. За повече информация можете да се обърнете по компетентност към НАП. ВН
2018-06-18 22:45:11 Здравейте, В тр. договор са ми вписани 3 г. по- малко стаж. Сега ми обясниха , че в тр. книжка намам вписано гл. счетоводител и управител на подписите. При постъпване питах - нямах проблем с тр. книжки. Извадих УП 3. Може ли работодалят да ми преизчисли тр. стаж и заплати клас прослужено време за 3-те г. от дата на постъпване на работа през 2015г.? Мариана Патрикова В чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при определяне продължителността на трудовия стаж и професионален опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното трудово възнаграждение, работодателя следва да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. При постъпването си на работа лицето е длъжно да представи всички документи, които установяват времето, което се зачита за трудов стаж и професионален опит по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Правото на допълнително трудово възнаграждение по чл. 12 от наредбата възниква в месеца, следващ месеца, в който са представени документите удостоверяващи това право. МВ/
2018-08-08 12:29:04 Прецизиране на зададения по-рано днес въпрос: При въведено сумирано изчисляване на работното време с шестмесечен период на отчитане прилагат ли се ограниченията по чл. 146, ал. 2 КТ и ако да - как предвид чл.9г от НРВПО или се прилага само ограничението по чл. 146, ал.1 КТ? Ана Янкова Уважаема г-жо Янкова, Съгласно чл. 142, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. С оглед правилното изчисляване на работното време е предвидено да се определя норма за продължителност на работното време за отчетния период. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определена в трудовия договор. Според чл. 9а, ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б от НРВПО, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г от НРВПО). При сумирано изчисляване на работното време следва да се спазват изискванията на чл. 142, ал. 4 от КТ и разпоредбите на чл. 9а – 9г от НРВПО.НС
2018-09-04 15:22:44 В чл.169 от Кт пише че" платения отпуск за обучение е..... и за ПОДГОТОВКА на изпит". а в чл.51 пише че трябва да удостовериш присъствието си. как да удостоверя подготовката за изпит от вкъщи? виолета пенчева Уважаема госпожо Пенчева, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Платеният отпуск по чл. 169, ал. 1 КТ се ползва независимо от всички останали видове отпуски; може да се ползва наведнъж или на части. Учащите се имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 КТ). Определянето му като “еднократно” означава, че се полага само веднъж за една научна степен, но този отпуск също може да се ползва наведнъж или на части. В допълнение, съгласно чл.171, ал.1 от КТ работниците и служителите, които учат в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството и имат съгласие за това обучение от работодателя си, имат право и на неплатен отпуск - за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебна година; - за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения - до 4 месеца. В ал.2 на чл. 171 е предвидено изключение, в случай че работодателят не е дал своето съгласие за включване на работника и служителя в обучение. При липса на това първоначално съгласие, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1 на чл.171 от КТ, намалени наполовина. Следва да имате предвид, че отпуските на учащите, посочени по-горе се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително.(чл.171а от КТ). В Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Наредбата) е регламентиран редът за удостоверяване във връзка с ползването на отпуските за учащи. В чл. 51, ал.1 от Наредбата е посочено, че отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. След ползване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит (чл.51, ал.2 от наредбата). Видно от разпоредбите на Наредбата за работното време почивките и отпуските, удостоверяването се отнася за посещението на занятия и явяването на изпит. Отпускът по чл. 169, ал.3 КТ е за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, като подготовкта предшества явяването на изпит. Работникът и служителят следва да спази изискванията за писмено уведомяване по чл. 171а от КТ и да представи документ от учебното заведение, посочващ датата на изпита (чл.51, ал.1 от НРВПО), а след ползването на отпуска документ по чл. 51, ал.2 от НРВПО. (СР)
2018-11-02 10:59:16 Здравейте, съпругът ми работи вече 35 години в едно и също предприятие, от месец април е в болнични където му ампутираха крайника. Излезе Телк решени за 100 % инвалидност. През това време придоби право на пенсия за осиг. стаж и възраст.Трябва ли да се чака решение на пенсионното за освобождаване от работа и изплащане на обещетение по чл.222 ал.3 Анелия Иванова В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, обезщетението се дължи от работодателя независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор и независимо от това, дали лицето е упражнило придобитото при този работодател право на пенсия за осигурителен стаж и възрст и се е пенсионирало. В чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. В случай, че трудовият договор на съпругът Ви бъде прекратен на някое от посочените основания, според чл. 222, ал. 2 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест /чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1/, той има право и на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. МВ/
2018-11-28 10:14:11 Здравейте, имам следния въпрос: Възможно ли е Собственик и Управител на ЕООД, който е и самоосигуряващо се лице в същото дружество, да сключи И трудов договор със себе си като юрисконсулт в дружеството? Наталия Москова Уважаема госпожо Москова, Трудовото законодателство урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя по повод предоставянето на работна сила (чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда). Основната характеристика на тези отношения е, че те представляват отношения на “власт” и “подчинение”, при които едната страна – работодателят, възлага и контролира работата, а другата страна – работникът или служителят предоставя работната си сила под контрола на работодателя. С оглед на това, лицето което полага труд в изпълнение на трудовите си задължения, не може да се намира в служебна зависимост от самото себе си. Това на практика означава, че лице, което е работодател по трудовото правоотношение, и едновременно с това е работник или служител по това правоотношение, не може да сключва трудов договор “сам със себе си”, т. е. не е възможно едно лице с оглед на работодателската правоспособност да упражнява работодателската власт спрямо самия себе си. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение. (СР)
2019-01-19 15:30:59 Здравейте! Учител е назначен с грешно признат стаж за клас прослужено време /признат е целият стаж общ стаж вместо по специалността и сходна професия/При откриване на грешката учителя не е съгласен с корекцията и заплашва с инсп. по труда.Основния ТД е сключен при предходния директор ,а грешката е открита при нов директор.Възможна ли и корекция Даниела Иванова В чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. При определяне на условията по чл. 12, ал. 5 НСОРЗ няма пречка в колективен трудов договор или във вътрешните правила за организация на работната заплата да се договори или определи, придобитият в друго предприятие трудов стаж да се зачете изцяло за трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ, ако той е придобит по трудово правоотношение или на държавна служба. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Трудово-правен спор във връзка с изплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се решава по съдебен ред. МВ/
2010-07-07 11:54:03 Майка ползвала неплатен отпуск за отглеждане на дете до 3год. възраст, има ли право на платен годишен отпуск за ползваната 1 година неплатен, зачита ли се за трудов стаж, колко дни платен годишен отпуск и се полагат при условие, че цяла година е била в неплатен отпуск Емилия Иглева В ал. 8 на чл.167а от КТ е предвидено, че времето, през което се ползва отпускът по ал. 1 се признава за трудов стаж. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. С оглед на горното, за времето на ползване на отпуск по чл.167а, ал.1 от КТ служителката има право на платен годишен отпуск. МВ/ NULL
2019-02-10 13:01:55 Здравейте, Може ли работодателят да промени срокът на договора от постоянен на друг вид или да промени други условия на сключен договор при подписване на допълнително споразумение за увеличаване на размера на работната заплата, увеличаване на процента за професионален опит? Ивета Топова Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него. В случай, че се касае само за увеличаване на трудовото възнаграждение, в чл.118, ал.3 от КТ е предвидена възможността работодателят да може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. От разпоредбата следва, че между страните не се подписва допълнително споразумение, тъй като увеличаването на трудовото възнаграждение е едностранно от работодателя и се извършва с негова заповед. МВ/
2019-03-05 16:02:28 Здравейте! Назначена съм с Договор за управление. Осигурявам се на максималния праг. Имам 23 г. общ трудов стаж. Какви са ми правата при прекратяване на договора - трудова борса, обезщетение? Благодаря, Соня Николова Sonya Petkova Nikolova Уважаема госпожо Николова, Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Според чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. В случай че отговаряте на посочените условия, имате право на обезщетение за безработица. Размерът и срокът за получаването му се определят от съответното длъжностно лице в териториалното поделение на Националния осигурителен институт за всеки конкретен случай въз основа на наличната осигурителната информация за лицето и данните, декларирани в подадените от него документи за отпускане на обезщетението. Други парични обезщетения, свързани с прекратяването на договора за управление и контрол, се дължат ако са уговорени в договора. Това е така, т.к. този вид договор е регламентиран в Търговския закон и не се сключва на основание разпоредбите на Кодекса на труда. ГЯ/ТПООУТ
Страница 6772 of 6864