| 2018-02-07 07:56:51 |
Здравейте. При полагане на извънреден труд след работно време трябва ли да се осигури почивка и каква е тя между края на работното време и полагането на извънреден труд. Става въпрос за оставане след работа в границите на един-два часа, за довършване на започната работа. Благодаря. |
Анета Тончиклиева |
Уважаема госпожо Тончиклиева,
Извънреден е трудът, който се полага от служителя/работника по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, извън установеното за него работно време (Кодекс на труда, чл. 143, ал.1). Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;2. за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред; 3. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 4. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 5. за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 6. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; 7. за извършване на усилена сезонна работа. Съгласно чл. 146, ал. 2, т. 1 КТ продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер. На основание чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Следователно трябва да се спазват и правилата за междудневната почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. КА
|
|
| 2018-02-27 14:06:34 |
Здравейте, възможно ли e да се направи удръжка от трудовото възнаграждение по чл. 272, ал.1,т.6 на основание чл. 210, ал.4 във връзка с чл. 187, ал.1, т.9 от КТ. Благодаря! |
Радостина Костова |
В чл. 206, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя - чл. 210, ал. 1 от КТ. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 210 от КТ установява, че заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването ѝ, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването ѝ, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
Съгласно чл. 210, ал. 3 от КТ, ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта / с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя/ оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Според ал. 4 на чл. 210 от КТ, ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
От горното е видно, че след изтичане на предвидения срок, ако работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят може да пристъпи към удържане от трудовото възнаграждение на работника/ служителя. Дали удържането от трудовот възнаграждение е законосъобразно се преценява от съда по повод на трудов спор.МВ/
|
|
| 2018-03-21 11:46:49 |
Здравейте, от 2000 година до 2010 година съм упражнявала дейност като адвокат. Периода 2008-2010 съм била в отпуск за бременност и раждане и майчинство. Отписана съм от адвокатската колегия януари 2011. Следва ли периода на бременост и раждане и майчинство да ми се зачете за професионален опит при отчитане на опита ми като юрист. |
Драганова |
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство. От разпоредбата е видно, че конкретната категория лица, която попада в обхвата на чл. 12, ал. 4, т. 2 от НСОРЗ, се определя от начина, по който е било извършвано осигуряването. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. МВ/ |
|
| 2018-04-19 09:43:25 |
Здравейте.М.юли придобивам право на пенсия.Работя по ТД във фирма"Х" от 2001г. През 2014г. бях уволнена и веднага отидох в бюрото по труда.През 2015г. ме върнаха на работа в същата фирма"Х" на същите условия.Не съм работила на друго място в периода на уволнението и нямам прекъсване на стажа.Имам ли право на 6 заплати обезщетение по чл. 222 от КТ? |
Елена Петрова |
Уважаема госпожо Петрова,
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 2 брутни заплати е при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а изискването за 6 брутни заплати е през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че отговаряте на посочените по горе изисквания би следвало да се приеме, че при прекратяване на трудовото правоотношение ще имате право на обезщетение от 6 брутни заплати. Бюрото по труда, където сте бил регистриран като безработен не е “работодател” по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което то не е пречка за получаване на предвиденото в разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ обезщетение от шест брутни заплати, ако отговаряте на посочените по-горе изисквания на разпоредбата. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение, както и размерът му се извършва от работодателя във всеки отделен случай. КА
|
|
| 2018-06-19 02:36:45 |
Имаме две служителки, които са на основен трудов договор в училище, а при нас са назначени на втори трудов договор по чл.114 от КТ и изпълняват норма преподавателска работа равна на 1/2 щат.Каква отпуска им се полага и имат ли право на работно облекло и при нас?
|
Нели Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова,
Съгласно чл. 114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.
След като времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 от Кодекса на труда, се зачита за трудов стаж, то има всички права произтичащи от трудов стаж, вкл. право на платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж. Трудовият стаж се изчислява по общите правила, като се набира по часове, дни и месеци (чл. 355 КТ). Няма пречка при сключен втори трудов договор на основание чл.114 от Кодекса на труда, за работа през определени дни от месеца, да се ползва платен годишен отпуск едновременно и по двете правоотношения. При работа по два трудови договора отпускът се разрешава и ползва по всяко правоотношение. В случай, че платеният годишен отпускът не се ползва едновременно или се полага отпуск с различна продължителност, то е възможно да се заяви ползване на платен годишен отпуск от единия работодател и неплатен отпуск – от другия работодател.
Условията и редът за осъществяване правото на представително облекло на педагогическите специалисти са уредени в Наредба №14 от 16.11.2016 г. за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование. По всички, свързани с прилагането на Наредбата, следва да се обърнете към Министерство на образованието и науката./СР/
|
|
| 2010-06-10 13:17:40 |
Какво ще стане с неизползвания годишен отпуск на учителите ? |
Екатерина Георгиева |
На заседанието си на 28.04.2010 г. Министерският съвет прие проект на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда /ЗИДКТ/. Предвижда се натрупаните до 1 януари 2010 г. отпуски да могат се ползват до 31.12.2011 г. Предвиждат се и промени в режима на ползване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск. За да влезе в сила е необходимо ЗИДКТ да бъде приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник. До влизането на ЗИДКТ в сила се прилагат сега действащите разпоредби на Кодекса на труда. Предвижда се промените да влязат в сила от 1 юли 2010 г. ЛТ/ |
NULL |
| 2018-11-02 11:13:10 |
Моля за разяснение дали работодателят може едностранно да предостави на конкретен служител като поощрение за добро представяне годишен платен отпуск в размер по-голям от установения в индивидуалния/колективен договор само за конкретна календарна година или това може да стане само с изменение на съответния индивидуален/колективен трудов договор. |
Ана Янкова |
Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 156а от КТ е предвидено, че по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. МВ/ |
|
| 2018-11-28 11:13:32 |
Здравейте! Работя в общинска администрация като експерт, назначена съм по трудов договор. От 2012 г., допълнителното възнаграждение за прослужени години /клас/ влезе в основната заплата. Попаднах на статия, в която се казва, че това се отнасяло само за държавните служители. Правилно или не, възнагр. е отнето на служители, назначени на трудов догов |
Таня Петкова |
Уважаема госпожо Петкова,
В Кодекса на труда в чл. 244, т.2 е посочено, че Министерският съвет определя видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения по трудовите правоотношения. Това е направено с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата), в която по чл.12, ал.1 е уредено заплащането на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите. Наредбата обаче не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда и това е посочено изрично в чл.2, ал.2 от Наредбата. С оглед на гореизложеното, на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ не се изплаща допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. КА
|
|
| 2018-12-28 10:32:53 |
Пенсионер съм и работя като държавен инспектор. От 01.02.2019 г. ще бъда преназначен на трудов договор по КТ. Имам ли право върху основната заплата да бъде начисляван процент прослужено време? |
Иван Петровски |
В чл. 107а, ал. 14 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено че допълнителните възнаграждения на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, са:
1. допълнително възнаграждение за нощен труд;
2. допълнително възнаграждение за извънреден труд;
3. допълнително възнаграждение за работа през официалните празници;
4. допълнително възнаграждение за времето на разположение;
5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати;
6. (нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) допълнително възнаграждение за изпълнение и/или управление на проекти или програми по ал. 9.
Според ал. 18 на чл. 107а от КТ, на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този кодекс. В други закони не може да се определят допълнителни възнаграждения на служителите. МВ/
|
|
| 2019-01-19 18:52:23 |
Здравейте!
Интересувам се имам ли право на платена борса (ако да, какъв е срокът за подаване на документи) при положение,че съм била в две години майчинство до 13.01, а от 14.01 съм освободена от работа по взаимно съгласие. Преди това имам около година и няколко месеца трудов стаж, с два или три месеца прекъсване.
|
Славея Георгиева |
Уважаема г-жо Георгиева, съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на трудa. При определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, както и на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане. Тези периоди се зачитат за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО и лицето се счита за осигурено с оглед придобиване право на паричното обезщетение за безработица.
Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1) заявлението за отпускането му е подадено в 3-месечен срок от тази дата и 2) лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на 3-месечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението. Ако заявлението е подадено в 3-месечен срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на срока от 7 работни дни от прекратяване на осигуряването по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението.
Основанието за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение е от значение за размера и срока на изплащане на паричното обезщетение за безработица. Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по взаимно съгласие на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда, съответно чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител, или на някое от останалите основания, изброени в чл. 54б, ал. 3 от КСО, както и безработните лица, придобили право на обезщетение преди изтичане на 3 години от предходно упражняване на правото на обезщетение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца (чл. 54б, ал. 3 и 4 от КСО).
Преценката на правото, размера и срока на изплащане на паричното обезщетение за безработица за всеки конкретен случай са от компетентността на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН
|
|