Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2014-10-13 10:16:00 Моля за Вашето експертно становище, относно попълване на книга за извънреден труд при въведено сумирано изчисляване на работното време. Работя в лечебно заведение, в което е въведено сумирано изчисляване на работното време. Как да попълня коректно графите на книгата за извънреден труд, след като работодателя не е издал заповед за полагането му. Мирослава Дзанкова Сумираното отчитане на работното време е регламентирано в чл. 142, ал. 2 от КТ. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Нормата на продължителност на работното време за съответния месец се получава, като се умножат броя на работните дни за месеца по 8 часа. Например, ако месеца има 20 работни дни по 8 часа, лицата трябва да изработят 160 часа. От горното е видно, че в края на съответния период на отчитане се установява дали се полага извънреден труд. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл. 142 от КТ. При работа при сумирано изчисляване на работното време, ако след превръщането на нощните часове в дневни, отработените часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд, отчита се по реда на чл. 149 от КТ и чл. 18 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ и се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ. Тъй като контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от инспекцията по труда, за конкретен отговор във връзка с отчитането на извънреден труд според изискването на чл. 149 КТ, се обърнете за конкретна информация към съответната инспекция по труда. МВ/ Трудово право на Република България
2014-10-23 13:39:57 Къде мога да прочета пълния текст на Писмо № 61-123 от 14.07.2014 г. ОТНОСНО: При командироване работникът или служи­телят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари. Дневни пари се дължат при командироване в друго населено място, извън мястото на постоянната му работа. Ако в трудовия договор.. Елена Тодорова Изх. № 61-123 от 14.07.2014 г. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата - чл. 66, ал. 3 от КТ. В конкретния случай считаме, че следва да бъдат взети предвид и Закона за здравето, както и Устройственият правилник на регионалните здравни инспекции Работното място е установено в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на КТ. Съгласно посочената разпоредба "работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Следователно, работното място се определя от работодателя в зависимост характера на работата. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. С чл. 215 от КТ е регламентирано, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната (НКС). Съгласно чл. 6, ал. 1 от НКС не се считат командировани лицата, които: 1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот. Както е видно от всичко, изложено по-горе, дневни пари се дължат на работника и служителя при командироване в друго населено място, извън мястото на постоянната му работа. В случай, че в трудовия договор на лицата не е определено място на работа, считаме, че на тези лица дневни пари не следва да се изплащат. Ако мястото на работа е договорено, в чл. 19, ал. 2 от наредбата е предвидено, че на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1 - 10 лв. на ден. Работниците и служителите, които считат, че незаконосъобразно не са им изплатени командировъчни пари, могат да потърсят правата си по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, считано от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. По отношение на държавните служители следва да се има предвид чл. 32 от Наредбата за служебното положение на държавните служители, съгласно който за времето на командировка в страната или в чужбина държавният служител получава пътни, дневни и квартирни пари при условията, по реда и в размерите, предвидени в нормативните актове за работещите по трудови правоотношения. СН/ Трудово право на Република България
2014-11-24 13:27:05 Здравейте! На 14.11.2014 ви зададох въпрос, относно служебна и творческа отпуска, но нямам отговор до момента. Благодаря предварително! Мария Иванова Съгласно чл. 161, ал. 1 от КТ на работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор (КТД) или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. Следователно работодателят може, но не е длъжен да разреши такъв вид отпуск. От цитираната разпоредба е видно, че конкретните основания и продължителността на отпуска (служебен или творчески), вкл. дали да бъде платен или неплатен, се определят в КТД или в споразумение между страните по трудовото правоотношение. Служебният отпуск се разрешава на работника или служителя за изпълнение на задачи, свързани с трудовото му правоотношение или на други задачи, които законът приема за особено важни. Кодексът на труда не регламентира в какви дни следва да се отразява служебният платен отпуск. Отпуск по чл. 161, ал. 1 КТ може да се установи, както при възникване на трудовото правоотношение, така и по време на неговото изпълнение, като страните подпишат допълнително споразумение към трудовия договор. Предвид горното, продължителността, заплащането на отпуска и др., следва да бъдат уговорени в споразумението между страните. МВ/ Трудово право на Република България
2015-02-13 20:33:21 Ако работодателя ми забави с месец заплатата на каква санкция подлежи ,и какво мога да направя ? Борис Занев Ако това е налице, то в чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период – ал. 2 на чл. 245 от КТ. За да може работникът или служителят да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят трябва да е забавил изплащането на цялото трудово възнаграждение, а не само на част от него. В случай, че работодателят изплаща ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, каквато възможност е предвидена в чл. 245 от КТ, а забавя плащането на разликата до пълния размер, не е налице основанието на чл. 327, т. 2 от КТ, поради което лицето не може да прекрати трудовия си договор на посоченото основание. За нарушения свързани с трудовото законодателство следва да сигнализирате в инспекцията по труда. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-02-24 12:15:15 По ДУК имаме нов управител-вписването му в регистъра е извършено в края на работният ден, как следва да се извърши заплащането за този работен ден на новия или на стария управител?При положение ,че новият управител реално не е отработил този ден.Благодаря. П.Стоянова Уважаема г-жо Стоянова, Договорът, по силата на който се възлага управлението на търговско дружество не е трудов, а граждански по своя характер. Правата и задълженията на страните по този вид граждански договор, вкл. възнаграждението, не се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-03-17 09:35:12 Работя в бюджетно предприятие, като през 2016 навършвам възрастта за пенсиониране. Мога ли да се пенсионирам и да продължа да работя. Може ли работодателят да ме принуди, ако съм пенсионер да напусна. Красимир Стоянов От 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. Следва да имате предвид и че подаването на документи при придобито право на пенсия (от страна на служителя/работника) за осигурителен стаж и възраст не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, т.е. преценката в това отношение е Ваша. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-03-25 20:01:40 От 3 смени 5 дена, сменят ПО график на 4 смени по 6 дена и два почивка.Като всеки 6 ден ще плащат като извънреден. 1 трябва ли да знаят ИТ,НОИ,НАП ? 2 как ще се плащат болнични и отпуски когато се падат събота и неделя? 3 на шестия месец като направим квотата от 150 часа извънреден труд, могат ли да ни накарат да продължим с извънредния труд? Ангел Томов Уважаеми г-н Томов, От запитването може да се предположи, че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време. Сумираното изчисляване на работното време е форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Периодът на сумираното изчисляване се определя от работодателя в съответствие с чл. 142, ал. 2 КТ – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В края на съответния период се сравнява нормата работно време (след превръщане на нощните часове в дневни) и действително отработеното време от работника или служителя. Съгласно чл. 142, ал. 4 от КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. Приложение намират и чл. 153, ал. 2 и 3 КТ относно почивките при сумирано изчисляване на работното време. Сумираното изчисляване на работното време се установява от работодателя. В практиката работодателите издават заповед на основание чл. 142, ал. 2 КТ, в която се определя периодът на сумиране на работното време и звената в предприятието/длъжностите, за които то се отнася. В трудовото законодателство не е предвидено задължение за работодателя да уведомява Инспекцията по труда, когато установява сумирано изчисляване на работното време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка не винаги съвпада със събота и неделя. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила, като работодателят трябва да разчете работното време на всички работници и служители така, че да организира процеса на работа без да надвишава установената нормална продължителност на работното време за периода на сумирано отчитане. Нормите на чл. 142, ал. 4 и чл. 153, ал. 2 и 3 КТ имат закрилен характер и не следва да се разбират и прилагат като възможност за полагане на извънреден труд. И при установено сумирано изчисляване на работното време платеният годишен отпуск се ползва в работни дни по календар в съответствие с утвърден от работодателя график за отпуските и след разрешение на работодателя. Болничните се разрешават в календарни дни, като обезщетение се изплаща по реда и при условията на Кодекса за социално осигуряване. Обезщетението за временна неработоспособност (болнични) се изчисляват и изплащат от съответното ТП на НОИ. Работодателите подават данни в компетентната ТД на НАП по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Ако работодателят нарушава разпоредбите на трудовото законодателство, имате право да сигнализирате Инспекцията по труда, която осъществява контрола за спазването му. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-04-03 17:15:01 Следва ли да се начислява процент за професионален опит върху основното възнаграждение за времето, през което съдебен служител по трудово правоотношение е ползвал отпуск по майчинство? Благодаря предварително за отделеното време! Петко Звездев Уважаеми г-н Звездев, Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Трудовият стаж, зачетен съгласно чл. 163, ал. 10 и чл. 164, ал. 4 от КТ (времето на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст) се взема предвид при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като признатия на това основание трудов стаж е зачетен за такъв като време, през което е съществувало трудово правоотношение, и е на същата длъжност или професия. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-04-16 17:53:34 Здравейте, може ли служител в ДП "НКЖИ" , да сключи граждански договор за консултанска услуга. Йорданка Димитрова По отношение на гражданските договори не се прилага трудовото законодателство, поради което няма пречка лицето да има сключен трудов договор и да работи по граждански договор. За повече информация можете да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. МВ/ Трудово право на Република България
2015-04-28 13:31:22 Днес (28.04.2015) управителя на фирмата пуска заповед за полагане на извънреден труд за цялата фирма през официалният почивен ден 01.05.2015г. Ако служител от фирмата има планиран, неотложен ангажимент по какъв начин може да отсъства на на въпросния ден, въпреки заповедта? Светлин Михайлов Съгласно чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на алинея 1, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. МВ/ Трудово право на Република България
Страница 6791 of 6864