Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2019-08-14 13:44:48 Да продължа,ако може.Водим се на 560лв за осигоровки,а ни плащат по часова ставка.Т.е.по 3 лв.на час.Иимаме ли право да искаме със задна дата да ни се преизчесли заплатата,защото от началото на годината сме на 3лв.вместо на 3.37лв на час.Икак можем да се защитим в случея.Благодаря предварително. Данаил Димитров С ПМС № 320 от 20 декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, от 1 януари 2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 560 лв. и на минималната часова работна заплата 3,37 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец. Основното трудово възнаграждение за пълен работен месец не може да бъде в по-малък размер от установената за страната минимална работна заплата. Няма пречка с допълнително споразумение по чл. 119 от КТ да се договори по-високо трудово възнаграждение. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието.Минималният осигурителен доход за съответната длъжност, т.н. осигурителен праг, е възможно да не бъде съразмерен с брутното трудово възнаграждение. Осигурителният праг представлява сума (осигурителен доход), върху който се дължат осигурителни вноски. Това означава, че брутното трудовото възнаграждение може да бъде по-малко, равно или по-голямо от осигурителния праг. Ако брутното трудово възнаграждение е по-малко от осигурителния праг за съответната длъжност, осигурителните вноски се дължат върху осигурителния праг. Ако брутното трудово възнаграждение е по-голяма от осигурителния праг за съответната длъжност, осигурителните вноски се дължат върху възнаграждението. При нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира инспекцията по труда по седалището на работодателя. МВ/
2010-09-01 15:29:30 кмет на село имам неизползвани отпуски за 08,09 и 2010г при прекратяване на трудовите отношения с общината загуба на изборите през 2011г,не се кандидатирам и др. следва ли да ми бъдат изплатени неизползваната отпуска. митко спасов Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 1.01.2012 г.) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. До влизане в сила на изменението на разпоредбата се прилага чл. 224 от КТ в предишната му редакция съгласно която, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. МВ/ NULL
2020-01-14 18:40:00 Здравейте, имам въпрос. От месец януари съм в платен годишен отпуск поради бременност. Най - вероятно ще бъда в болничен до раждането, а от м.януари има ръст в работните заплати. Въпросът ми е, за да бъде актуализирана моята работна заплата трябва ли да се върна на работа и колко дни? Благодаря предварително Кристина Димитрова Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В чл. 167б, ал. 1 от КТ е предвидено, че при завръщане на работа поради изтичане на отпуск по чл. 163 - 167а или поради прекъсване на ползването му работникът или служителят има право да предложи на работодателя изменение на продължителността и разпределението на работното му време за определен срок или други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят завръщането му на работа. Според ал. 3 на чл. 167б от КТ, работникът или служителят и работодателят могат да постигнат съгласие за изменение на трудовото правоотношение по чл. 119 и по време на ползването на отпуск по чл. 163 -167а. Права лицето ще може да черпи след завръщането му на работа. МВ/
2020-02-04 12:45:45 Служител в съдебната система ползва отпуск за бременност и раждане и отглеждане на дете до 2г. възраст от м. април 2018 до м.ноември 2019 г. С акт на Висшия съдебен съвет заплатите за заеманата от лицето длъжност са увеличени два пъти - считано от м.май 2018 г. с 5% и от м.януари 2019 г. с 10%. Непосредствено след прекъсване на отпуска за отглеждане на дете до 2г. възраст лицето ползва платен годишен отпуск за м.11 и м 12.2019г. Последният месец, през който лицето е отработило 10 дни преди излизане в отпуск за бременност и раждане е м.март 2018г., върху която е изчислено възнаграждението за платен годишен отпуск. Следва ли към така определеното възнаграждение за платен годишен отпуск за м. ноември и декември 2019 г. да се изплати добавка по чл. 21,ал.2 от НСОРЗ, съответстваща на процента на увеличение на заплатите за длъжността, извършено с акт на ВСС? Борислава Борисова Уважаема г-жо Борисова, Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като полученото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най - малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. Съгласно чл. 21, ал. 2 от НСОРЗ, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. В посочения случай разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НСОРЗ ще се приложи, ако към или след датата, на която работничката или служителката е започнала ползването на разрешения платен годишен отпуск, по съответния ред и начин, са увеличени работните заплати. Смисълът на цитираната разпоредба е да "компенсира" работниците и служителите, които поради факта на ползване на платен годишен отпуск не получават увеличената си работна заплата, която биха получили ако не ползваха отпуск. С оглед на това, когато базата за изчисляване на възнаграждението за времето на платен годишен отпуск е месец, предхождащ ползването на отпуска, а работните заплати са увеличени в месец, който не е база за изчисляване и през който се ползва платен годишен отпуск, то се заплаща добавка. Следва да се има предвид, че правоотношението на служителите в съдебната власт се регулира съобразно Закона за съдебната власт (ЗСВ). От изложената фактическа обстановка не може да се направи категоричен извод за длъжността, която заема посочения в запитването служител. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. В чл. 218, ал. 1 и 2 от ЗСВ са определени максималният размер на основното месечно възнаграждение за председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба, и размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност. Съгласно чл. 218, ал. 3 от ЗСВ възнагражденията на останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Висшия съдебен съвет. Тези негови решения представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс. Поради това бихте могли да зададете конкретен въпрос относно възнаграждението на служител в съдебната власт към компетентния орган.НС
2020-02-27 09:48:58 Интересува ме законно ли е работодател да постави камери за видеонаблюдние в работното помещение на служител в администрация и трябва ли служителят да е уведомен предварително и да едал съгласие за това. Ангелина Стефанова Уважаема госпожо Стефанова, Съгласно чл. 181, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. В правилника за вътрешния трудов ред работодателят може да заложи механизми за контрол по отношение на спазването на трудовата дисциплина, достъпа и охраната на сградата и др. Следва да се има предвид, че в Закона за защита на личните данни е предвидено задължение за администраторите на лични данни, преди да започнат обработването на лични данни, да подадат заявление за регистрация в Комисията за защита на личните данни. Преди започване обработването на лични данни чрез видеозапис от средства за наблюдение съществува задължение за заявяване на регистър "Видеонаблюдение" в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от Комисията за защита на личните данни. Съгласно Закона за защита на личните данни, защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола за спазването на нормативните актове в областта на защитата на лични данни се осъществява от Комисията за защита на личните данни. В рамките на своите контролни функции Комисията за защита на личните данни извършва проверки на администраторите на лични данни, изразява становища и издава задължителни предписания до администраторите във връзка със защитата на личните данни. (СР)
2010-10-31 22:36:44 В съда работодателят ми е представил поименно разписание на длъжностите, но не и щатно само с длъжности (без имена). Не трябва ли да се утвърди такова, преди да се предприемат действия по чл.333 и чл. 329от КТ?Представеното щатно е утвърдено след искането на съгласие от синдикатите.Това прави ли според вас заповедта за моето уволнение незаконна? камелия томова Изготвянето на щатното разписание и установяването на длъжностите в предприятието е целесъобразен акт на работодателя, поради което той преценява с какви длъжности ще осъществява дейността си. Съдът въз основа на събраните по делото доказатерства преценява дали уволнеието е незаконосъобразно. МВ/ NULL
2010-11-08 11:14:52 Наш служител бе уволнен през 2009г., но през 2010г бе възстановен с влязло в сила решение на съда. Съгласно чл. 354, т.1 от КТ времето на незаконно уволнение се признава за трудов стаж. Има ли право служителят да иска да ползва полагащ се платен отпуск пропорционално на периода на уволнението си, призанато за незаконно? Мария Василева Уважаема г-жо Василева, Отпускът е период от време, през което работникът или служителят се освобождава от задължението си да работи по трудовото правоотношение, като то продължава да съществува. С влизане в сила на съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и той е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа (чл. 354, т. 1 КТ). Тъй като обаче предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя, би могло да се приеме, че след като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, не би следвало да му се полага платен годишен отпуск за този период. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд. ЛТ/ NULL
2010-12-03 15:15:59 Работник е подал заявление за пенсиониране от 31.12.2010 г. Има неизползван платен отпуск за 2010 г. в размер на 30 раб. дни. Следва ли да му бъде изплатено обезщетение за тези дни или е загубил това право, тъй като е трябвало да използва отпуска за 2010 г. до края на 2010 г. Румяна Павлова Уважаема госпожа Павлова, Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (в сила до 01.01.2012 г.), при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Следователно при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск за цитирания в запитването период. ЕКБ NULL
2010-12-11 19:33:01 Ако към края на 2010 г.имам 33 дни неизползвана платена отпуска за което нямам причина /имайки впредвид друг платен отпуск/ и работодателя ми разреши 10 работни дни да ползвам през 2011 г. другите дни ще ги загубя ли Варамезова Уважаема госпожа Варамезова, Министерството на труда социалната политика е на мнение, че разпоредбите на Кодекса на труда за ползване на платения годишен отпуск само в календарната година, за която се полага, са категорични. Категорична е и забраната за работодателя да отлага ползването на повече от 10 работни дни от отпуска за следващата календарната година. Регламентирани са и причините за отлагане на ползването, когато поради ползването на посочени от законодателя други видове отпуски работникът или служителят не е имал възможност изцяло или отчасти да използва полагаемия му се отпуск. Поради това, становището на МТСП е, че неползваните дни отпуск през календарната година, за която се отнасят, и които не са отложени по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, не могат да се ползват през следващите календарни години. Следва да се има предвид, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение за неползвания отпуск съгласно чл. 224 от КТ. В този случай обаче, се прилага погасителната давност по чл. 176, ал. 3 от КТ. Обезщетение се дължи само за неползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 от КТ. СС NULL
2011-02-02 12:42:39 Доп.споразумение за увеличение на заплатата, подписано от лицето на 15число, може ли да бъде ,считано от 1 число Галя Иванова Разпоредбата на чл. 119 от КТ изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В допълнителното споразумение се уговаря и датата, от която настъпва изменението. В противен случай влиза в сила от датата на подписването.МВ/ NULL
Страница 6847 of 6864