| 2015-02-24 13:25:04 |
Работя като гл.счетоводител в училище - 8 г.,като преди това съм работела в Уч.отдих и спорт към МОН,преобразуван в ЕАД със 100% държавно участие - целият трудов стаж - 40 г. съм работела на бюджет .Имам ли право на 6/8 брутни заплати,съгл ПМС 31 от 1996 г.- чл.1 и чл.2 при пенсионирането ми? |
Маргарита Стоянова |
От запитването не става ясно, дали трудовият Ви договор с преобразувания в ЕАД Уч. отдих и спорт е прекратен и сте сключила нов трудов договор с училището, в което работите като главен счетоводител. В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Поради това, че сте работила като главен счетоводител, спрямо Вас посоченото постановление не може да бъде приложено. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-03-26 07:59:00 |
Работодателя е увеличил срока за освобождаване от длъжност на 3 месеца, тъй като лицето е МОЛ. През това време същия не му изплаща СРЗ и задължения към НАП, НЗОК и ДЗПО, как се постъпва, да продължава ли ходи на работа? |
Ваня Вълчева - Илиева |
Уважаема г-жо, Когато работникът или служителят е предизвестен от работодателя за прекратяване на трудовия договор, той е длъжен да се явява на работа и да изпълнява възложената работа. Независимо че работникът или служителят е „в предизвестие“, съгласно чл. 128, т. 1 и 2 от Кодекса на труда работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати и да му плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неизплащането на трудовото възнаграждение е нарушение на трудовото законодателство, като работникът или служителят има право да сигнализира Инспекцията по труда, която осъществява контрола за спазването му. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-16 23:12:23 |
Пенсионирах се, но не съм получила полагащите ми се 2 брутни заплати от последния работодател тъй като продаде фиктивно фирмата на един ром който е неоткриваем и естествено безпаричен. Какво мога да направя за да си получа заплатите? |
Цанка Аврамова |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Трудово - правен спор във връзка с неизплатено обезщетение, дължимо от работодателя при прекратяване на трудовия договор се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред - чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. Кодексът на труда не регламентира изложения в запитването случай. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-28 15:31:11 |
Наш служител е освободен с едномесечно предизвестие което не е отработено , а е получил заплата. След шест месеца съда го възстановява на работа от датата на освобождаване. Необходимо ли е да възстанови сумата получена като предизвестие. Моля за спешност. |
Мария Петрова |
При отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор и възстановяването на работа на работника или служителя се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което всички права по него се запазват. Обезщетенията, които са изплатени на лицето при прекратяване на трудовия договор, се явяват платени на отпаднало основание, но то не е длъжно да ги върне доброволно, тъй като са получени добросъвестно от него. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от КТ установява правилото, че добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Ако работодателят счита, че работникът или служителят дължи връщане на получените обезщетения, следва да потърси вземането си по съдебен ред. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-12 11:46:09 |
Възможно ли е сключване на трудов договор по чл.68,ал.1,т.1 във връзка с чл.68,ал.4 и чл.70 от КТ, т.е. 12-месечен срочен трудов договор с изпитателен срок 6мес.? Благодаря Ви. |
Надежда |
В чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Ал. 4 на чл. 68 от КТ дава възможност по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. В т. 8 на § 1 от Допълнителни разпоредби на КТ е предвидено, че по смисъла на този кодекс "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Съгласно ал. 5 на чл. 68 от КТ, трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. КТ дава възможност трудовия договор да е със срок на изпитване - чл. 70, ал. 1 от КТ – когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Окончателната преценка относно възникването и прекратяването на едно трудово правоотношение, както и основанията за това се правят от работодателя във всеки отделен случай. Законосъобразността на издадената заповед се преценява от съда. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-06-11 15:09:08 |
Работя в дружество на постоянен трудов договор на 8-часов работен ден. Но в действителност смените ми са на 12 часа - денна и нощна, поради което имам часове извънреден труд. За месец юни ми се наложи да ползвам болнични в рамките на 10 календарни дни. Искам да попитам правомерно ли е след като имам отработени 127 часа, да ми бъдат изплатени 133 часа и 2 дни болнични от работодателя, а от НОИ не ми се изплаща нищо за дните, които имам болничен лист. Надявам се че ще получа отговор на запитването и ще получа някаква яснота по въпроса. Благодаря предварително! |
Галя Коева |
Уважаема госпожо Коева, съгласно чл. 40, ал. 3, изречение първо от Кодекса за социално осигуряване, паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт (НОИ) на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Ето защо за отговор на поставения от Вас въпрос следва да се обърнете към НОИ. НА/ТПООУТ |
|
| 2015-06-29 23:19:17 |
В ПВТР е записано, че заводът работи на дву- и трисменен режим със следната продължителност: – първа смяна: от 06:00 до 14:30;
– втора смяна: от 14:30 до 23:00;
– трета смяна: от 23:00 до 06:00.
Всяка смяна има една почивка от 30 минути за хранене, която не влиза в работното време и две почивки от по 10 минути, които влизат в работното време.
В отчетните форми за явяване/неявяване на работа продължителността на една нощната смяна се отчита на 7 часа, а не 6 часа и половина (7 часа минус 30 минути почивка).
1. Какви часове ще се получат в края на месец с 20 работни дни, ако през месеца работникът има например една първа, една втора и две нощни смени след приравняването на нощните часове към дневните (имаме и един час нощен труд при всяка втора смяна)?
2. При СИРВ с период на отчитане 6 месеца, ако работникът в един от месеците е работил една седмица нощна смяна, може ли да се счита, че този месец той е бил на трисменен режим на работа? |
Елена Ангелова |
Уважаема г-жо Ангелова,
Сумираното изчисляване на работното време е форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване.
За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд).
Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, установена за работното място. При определяне на нормата работно време не се включват дните, през които е ползван платен годишен отпуск, болнични или друг вид отпуск.
Фактически отработеното време се определя в часове, като към дневните часове се прибавят нощните часове, коригирани с коефициент 1,143.
След като нормата работно време за периода се изчисли, се прави сравнение с фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд) и ако тя е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. ЛТ/
|
|
| 2015-07-16 19:17:52 |
Имам ли право да получавам аванс ,който представлява 50% от месечната ми заплата?
И друг въпрос- Работния ми ден е от 8 до 17часа- право на колко почивки имам? |
Симеонка Николова |
В чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), е предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Датата на получаване на аванса и на заплатата се уреждат във Вътрешните правила за работна заплата в предприятието. Ако там не е изрично посочен по-малък допустим максимален размер на аванса, то няма пречка той да е в размер на 50% от месечното Ви трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 151, ал.1 и 2 от Кодекса на труда работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. Работниците и служителите с намалено работно време ползват регламентираните от КТ дневни, междудневни и седмични почивки. Почивките, тяхната продължителност и разпределението им в работния ден следва да се определят с правилника за вътрешния трудов ред. По време на почивка лицето не изпълнява трудовите си задължения. Според чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. Почивките по Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, се осигуряват по време на работа и за разлика от почивките по чл. 151, ал. 1 КТ се включват в работното време. Почивките при установяване на физиологичен режим на работа се организират и регламентират от работодателя. Те представляват периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден (работната смяна), които се използват от работещите за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и както бе посочено, са част от работно време. ЯР/
|
|
| 2015-08-31 08:13:26 |
При сумирано изчисляване на работното време и работа на три сменен режим може ли да се работи първа смяна, която започва в 7,00ч. и завършва в 13,30ч. и след това да се работи и нощна смяна, която започва в 19,30ч. и завършва 7,30ч. сутринта?Ако не може коя разпоредба на КТ се нарушава? Предварително Ви благодаря. |
Моника Иванова |
Сумираното отчитане на работното време е регламентирано в чл. 142, ал. 2 от КТ. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Нормата на продължителност на работното време за съответния месец се получава, като се умножат броя на работните дни за месеца по 8 часа. Например, ако месеца има 20 работни дни по 8 часа, лицата трябва да изработят 160 часа.
Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време – ал. 4 на чл. 142 от КТ. При работа при сумирано изчисляване на работното време, ако след превръщането на нощните часове в дневни, отработените часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд и се заплаща в увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ. От горното е видно, че в края на съответния период на отчитане се установява дали се полага извънреден труд.
Разпоредбата на чл. 152 от КТ установява, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Според ал. 2 на чл. 153 от КТ, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените, непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това – ал. 3 на чл. 153 от КТ.
В чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ е предвидено, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона изисквания, посочени по-горе. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ
|
|
| 2015-10-05 15:36:07 |
Здравейте,
Искам да Ви попитам кои обезщетения се нанасят в трудовата книжка и във графа "За времето от-до" как е правилно да се нанесе?
Например при прекратяване на безсрочен трудов договор считано от 15.09.15 г. при неспазено предизвестие се нанася срока, в който лицето е трябвало да бъде в предизвестие от 15.08.15 г. или от 15.09.15 г. до 15.10.15 г. - срока , в който лицето е останало без работа ?
|
елена димова |
Съгласно чл. 326, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. В чл. 220, ал.1 от КТ е предвидено, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. За дата на прекратяване на трудовия договор се вписва деня, следващ деня, в който лицето е било на работа и от следващият ден (считано от ...) страните вече не са в трудово правоотношение. Последният работен ден се включва в трудовия стаж на работника или служителя.МВ/ |
|