| 2015-10-21 10:47:03 |
Може ли работодателят да ме задължи да си използвам цялата отпуска до края на календарната година? При какви условия мога да си прехвърля дни в следващата година |
Ирена Думанова |
Случаите, в които работодателят има право да предоставя платен годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие, са регламентирани в чл. 173, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) Съгласно него работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя (чл. 176, ал. 1 от КТ). За нарушаване на трудовото законодателство можете да сигнализирате в съответната инспекция по труда. ЯР/ |
|
| 2015-11-09 15:23:44 |
През м. 09.2014 г. бях съкратена като детска учителка. От м. 10.2015 г. имам решение на съда, че съм възстановена на работа. Могат ли да ми откажат в детската градина да започна работа, или могат ли да ме освободят отново, тъй като групата ми в детската градина е съкратена. |
Весела Ангелова |
С влизане в сила на съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и той е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради това времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа (чл. 354, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). Следва да имате предвид, че съдебното решение следва да бъде изпълнено така, както е постановено, като в случаят е необходимо работникът да бъде възстановен на същата длъжност, на която е бил преди уволнението. Длъжностно лице, което не изпълни влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, носи наказателна отговорност по чл. 172, ал. 2 от Наказателния кодекс. В случай, че заповедта за прекратяване на трудовия договор бъде отменена с влязло в сила съдебно решение, длъжността следва да бъде възстановена по щатното разписание и лицето възстановено на тази длъжност.
Прекратяването на трудовото Ви правоотношение след възстановяването Ви на работа е в оперативната самостоятелност на работодателя. Следва да имате предвид, че законосъобразността на издадената заповед се преценява отново от съда. ЯР/
|
|
| 2015-12-04 18:08:04 |
Здравейте! Въпросът ми е относно ползването и отчитането на полагаемия се платен годишен отпуск на съдия - разпоредбата на чл.330, ал.2 от ЗСВ има ли отношение към периода/начина на използване на годишния отпуск в календарни дни или единствено към определяне на размера (във връзка с чл.330, ал.1) на максимално допустимия брой работни дни за полагаемия платен годишен отпуск. В случай, че работни дни се трансформират в календарни, то за всеки конкретен случай приравняването на работни в календарни дни може да бъде различно и в тази връзка как се процедира при отлагане ползването на част от полагаемия отпуск? - пример: ако съдия е използвал 44 работни дни от полагаемия 46 дни платен отпуск и при трансформирането им е използвал 60 календарни дни, то тогава има ли право да иска отлагане на останалите 2 работни дни платен отпуск? Благодаря. |
Татяна Йорданова |
Тъй като въпросът е свързан с прилагането на Закона за съдебната власт, за информация следва да се обърнете към Министерство на правосъдието. ЯР
|
|
| 2015-12-22 08:56:15 |
може ли да се връчи предизвестие за освобождаване по чл.328,ал.1,т.10 ат КТ на лице, което към затата на връчване има навършена възраст 67 години и 8 месеца и осигурителен стаж 30 години и 10 месеца. |
павел павлов |
Уважаеми г-н Павлов,
На основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може с предизвестие да прекрати трудовия договор на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при условията, регламентирани в КСО.
За работещите при условията на ІІІ категория труд се прилага чл. 68 КСО.
Съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 КСО условията за пенсиониране са:
- от 1 януари 2015 г. – възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете;
- от 1 януари 2016 г. – възраст 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете.
В случай, че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО те придобиват право на пенсия съгласно чл. 68, ал. 3 КСО. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО се придобива при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст, както следва:
- от 1 януари 2015 г. – 65 години и 8 месеца;
- от 1 януари 2016 г. – 65 години и 10 месеца.
Считаме, че работодателят има право да прекрати трудовия договор на работник или служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, и в случаите, когато правото е придобито по чл. 68, ал. 3 от КСО.
ЛТ
|
|
| 2016-02-01 20:02:44 |
Здравейте!
Работя на график/дневни и нощни смени/ и имам 56 часа извънреден труд./ над нормата часове за месеца/ Как се заплаща положения извънреден труд? Как мога да откажа на работодателя да полагам извънреден труд?
Благодаря Ви предварително за отговора! |
Ива Иванова |
Уважаема г-жо Иванова,
Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ).
При сумираното отчитане (изчисляване) на работното време продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време.
С нормата на чл. 142, ал. 4 КТ е поставено ограничение за общата продължителност на работната седмица и тя не може да надвишава 56 часа. Тази норма има закрилен характер: да не се допусне прекомерно увеличаване на работното време, което би довело до намаляване на междудневната почивка. Затова ограничението за удължаване на работната седмица не следва да се разбира като възможност да се надхвърля установената нормална продължителност на работното време за периода на сумирано отчитане.
Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, при спазване на законоустановените правила за продължителността на работното време и осигуряване на почивките. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила и да не се допускат нарушения на трудовото законодателство.
За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд).
Ако нормата работно време за периода е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ – не по-малко от 50 на сто.
Когато е установено сумирано изчисляване на работното време трудът положен по график на официален празник се заплаща съгласно чл. 264 КТ - според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение.
Контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от инспекцията по труда, която има правомощия да установява нарушенията и да прилага принудителни административни мерки. ЛТ/
|
|
| 2016-02-12 12:40:39 |
Здравейте!
Лице работи по два трудови договора с отделни работодатели. Прекратява работа при единия след придобиване право на пенсия и получава обезщетение по 222(3). След време прекратява работа и при втория. Вторият работодател дължи ли обезщетение по 222(3) от Кодекса на труда ?
Благодаря Ви! |
Ивелин Гочев |
Съгласно последното изречение на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, „Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж“, т.е. в посочения от Вас случай такова не се дължи и от втория работодател. ЯР/ |
|
| 2016-04-22 14:03:43 |
Здравейте отново! Не намирам отговор но въпрос поставен от 08.04.2016 г. свързан с прекратяване на трудово правоотношение на служител упражнил правото си на пенсия, без да прекратява трудовото правоотношение? Благодаря предварително! |
Мариета Грудева |
Уважаема госпожо Грудева,
В системата не е регистриран въпрос, зададен от Вас на посочената дата. Моля, задайте въпроса си отново. (ГЯ) |
|
| 2016-05-11 22:04:19 |
Здравейте от 1г. и 9 месеца работя в Лондон, предстои ми да напусна работа и да се върна в България. Какви документи са ми нужни да представя в Бюрото по труда эа да получавам парично обеэщетение, като беэработна. |
Теменужка Манаилова |
Уважаема госпожо Манаилова,
В отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз в областта на социалната сигурност, и в частност зачитането на осигурителните периоди, придобити в други държави членки, се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато дадено лице е живяло и/или работило в няколко държави. За да ползвате социалните си права (право на обезщетение за безработица, за временна неработоспособност, на пенсия и др.), следва при настъпване на съответното осигурително събитие (в случая - безработица) да информирате съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на съответното заявление за ползване на тези права, че имате осигурителни периоди и в други държави членки.
По отношение на обезщетението за безработица, следва да имате предвид, че формулярът U1 (предишен Е 301) удостоверява периодите на осигуряване в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, които ще бъдат взети предвид при изчисляване на обезщетенията за безработица.
Формулярът U2 (предишен Е 303) е разрешението, което е нужно, за да могат лицата да прехвърлят обезщетения за безработица. Т.е ако отговарят на изискванията на законодателството на компетентната държава членка за получаване на парично обезщетение за безработица (в този случай Англия), и отидат в друга държава членка (в случая България), за да търсят работа там, запазват правото си на обезщетение при наличие на следните условия и в следните граници:
1. преди своето заминаване безработното лице трябва да е било регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава (във Вашия случай Англия) в продължение най-малко на 4 седмици, след като е станало безработно;
2. безработното лице трябва да се регистрира като търсещо работа в службите по заетостта на държавата членка, в която е отишло (във Вашия случай България), да е обект на процедурата за контрол, установена там и да спазва условията, установени от законодателството на тази държава членка. Това условие се смята изпълнено за периода преди регистрацията, ако заинтересованото лице се е регистрирало в 7-дневен срок от датата, на която е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало. Това означава, че в 7-дневен срок от датата на напускане на Англия следва да се регистрирате като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“ в България.
3. правото на обезщетение се запазва за срок от 3 месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата членка, която е напуснало, при положение, че общата продължителност на обезщетенията не надхвърля общата продължителност на срока на обезщетенията, на които лицето е имало право съгласно законодателството на тази държава членка.
4. обезщетенията се отпускат от компетентната институция съгласно прилаганото от нея законодателство и за нейна сметка, което означава, че обезщетението ще продължава да се изплаща от компетентната английска институция и в същия размер. Компетентната английска институция, в която сте регистрирана, следва да Ви издаде преносим документ U2, с който ще може да прехвърлите изплащането на обезщетението за безработица в България. Документът следва да се предостави на компетентната българска институция – Национален осигурителен институт.
Преносимите документи и формуляри не се нуждаят от превод, заверка и легализация тъй като са стандартни документи. Те се попълват на официалния език на държавата членка на Европейския съюз, която издава формуляра.
За повече информация и допълнителни разяснения може да се обърнете за съдействие към Националния осигурителен институт.
МХ/ТПООУТ
|
|
| 2016-07-28 10:48:10 |
Здравейте,
учителска съм и работя извън населеното място където живея и затова ми изплащат 85% от пътните разходи.Но редно ли е тази сума да ми бъде включвана към заплатата като доход и допълнително да се облага с данък.
Благодаря! |
Гергана Пейковска |
Ако считате, че правата Ви са нарушени, то следва да сигнализирате в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. ЯР/ |
|
| 2016-09-16 06:00:04 |
Здравейте,
имам два въпроса:
1.При ненормиран работен ден на служител, възможно ли е за същият да се установи време на разположение с график.
2.При напускане на работното си място след изтичане на работното време/прибрал се е вкъщи/,как може да бъде задължен/ангажиран да отиде на аварийна работа служител на ненормиран работен ден. |
Радослав Тонев |
Уважаеми г-н Тонев,
Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда предвижда, че за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието.
В чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника или служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя.
Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време. В този случай, съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – НСОРЗ, в сила от 01.07.2007г., се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер, не по-малък от 0,10 лв. По-висок размер може да се определи с колективен трудов договор, с вътрешните правила за организацията на работната заплата или с индивидуален трудов договор (чл. 14 от НСОРЗ).
Времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.
Когато е установено задължение за разположение, фактически извършената от работника или служителя работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд.
ЛТ/
|
|