| 2012-09-23 20:28:53 |
rabotq vav shveizariq dezatami sas vav bg imam li pravo na semeini dobafki |
halil ashirk |
Уважавеми г-н Аширк, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на семейни обезщетения, се прилага Регламент № 883/2004. Този регламент урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. От 1 април 2012г. Р883 се прилага и от Швейцария. За да се определи коя е компетентната държава за определяне и изплащане на семейните обезщетения, следва да се приложи и Дял II от Регламент 883/2004 - приложимо законодателство. Основен принцип е, че лицата, за които е приложим регламентът са подчинени на законодателството само на една държава членка. В конкретния случай, доколкото посочвате, че осъществявате икономически активна дейност в Швейцария, то Вие следва да сте подчинен на швейцарското законодателство, тъй като съгласно чл. 11, пар.3, б. „а”: „спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка”. Съгласно чл 67 от Р883 вие ще имате право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на Швейцария, включително за членове на семейството Ви, които пребивават в друга държава-членка на ЕС, както ако те пребивават в Швейцария. Когато членовете на Вашето семейство не живеят в държавата, в обхвата на чието законодателство попадате, както е във Вашия случай, може да имате право на обезщетения в повече от една държава-членка. В този случай Вие няма да получите семейните обезщетения два пъти, тъй като по силата на Регламент 883/2004 действат така наречените “правила за предимство”,(чл.68 от Р 883) които определят коя страна първа трябва да ги предостави, а другата държава да плати разликата, ако нейните семейни обезщетения са по-високи. . Същите предвиждат, че на първо място компетентна и отговорна за предоставянето на обезщетения е страната, където правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост; на второ място е държавата, от която се плаща пенсия и на трето – държавата по пребиваване. Допълнителни критерии са - ако правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост в двете държави-членки, тогава държавата-членка, където пребивават децата, е отговорна за предоставянето на обезщетения, при условие че единият родител работи там, в допълнение към това – критерий е и коя е държавата-членка, която плаща най-високи обезщетения. В случай на съвпадение на права, семейните обезщетения се предоставят по законодателството, определено в съответствие с тези правила. Правата на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства се спират до размера, предвиден от първото законодателство и се предоставя диференцирана добавка, ако е необходимо, за сумата, надвишаваща този размер, като такава не следва да се предоставя за деца, които пребивават в друга държава членка и правото на семейни обезщетения се основава само на пребиваване. Ако Швейцария се окаже втора по приоритет държава, то следва да се проследи от Агенция за социално подпомагане съвместно с компетентната швейцарска институция как да Ви се предостави т.нар. диференцирана добавка, равна по размер на разликата между предвидените семейни обезщетения в България и Швейцария. Съгласно Регламент 883/2004 обменът на информация между компетентните институции в съответните държави-членки, относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност, във Вашия конкретен случай семейни обезщетения (детски надбавки), се извършва изцяло по служебен път, чрез специални документи (формуляри), без да е необходимо да пътувате или понасяте други финансови разходи във връзка с реализирането им. |
Европейско и международно социално право |
| 2013-10-24 13:06:30 |
Здравейте, от 20 години живея в Белгия.Предстои ми пенсиониране в Белгия.Какви документи да представя за удостоверяване на трудовия ми стаж от България.Преди 2012 НОИ е издавал формуляр,но сега дали трябва да правя превод на трудовата ми книжка или нещо друго се изисква.Благодаря. |
Вили Асенова |
Уважаема госпожо Асенова, От момента на присъединяването на Република България към ЕС в отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност се прилага Регламент № 883/2004. Този регламент урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живяла или работила в няколко държави- членки на ЕС. Трябва да знаете, че за да се ползват социални права, включително пенсионни права, следва да посочите на съответната компетентна институция, в държавата, в която живеете към момента на подаване на искането за ползване на определени права, че имате осигурителни периоди и в други държави – членки на ЕС. Институцията, приела заявлението ще го препрати в другата държава по служебен път, като те също по служебен път ще потвърдят осигурителните периоди. При подаване на заявление, осигурителните периоди, придобити вследствие на заетост, легално упражнена на територията на ЕС или легално пребиваване в друга държава-членка на ЕС се сумират, като всяка държава-членка потвърждава „своите” осигурителните периоди. |
Европейско и международно социално право |
| 2015-07-13 21:19:29 |
Защо в спогодбата за социална осигуреност с държавата Израел не е предвидена осигуравка за пенсия на работници наети чрез посредник на строителните обекти в Израел!Освен това работата на строителен обект при 40 градуса е втора категория,а в България не се зачита за трудов стаж! |
ася йорданова |
Уважаема госпожо Йорданова,
Спогодбата между Република България и държавата Израел за социална сигурност e в сила от 01.09.2009 г. В персоналния обхват на Спогодбата са включени всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на договарящите страни, както и други лица, чиито права произтичат от правата на горепосочените лица. Това означава, че ако дадено лице е работило законно на територията на една от двете държави, то ще може да ползва права, които са включени в обхвата на Спогодбата. В материалния обхват от българска страна е включено осигуряване по Кодекса за социално осигуряване за следните видове рискове – старост, инвалидност, смърт, трудова злополука и професионална болест и майчинство; както и медицински грижи (по спешност) в случаите на трудова злополука и професионална болест и раждане, съгласно Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето. Във връзка с приложимото право като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на договарящата страна, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност. Ако едно лице упражнява трудова дейност на територията и на двете държави, то към него се прилага законодателството на държавата, в която пребивава и полага своя труд. Предвидени са изключения в специфични случаи, като специално при изпращане по смисъла на Спогодбата се предвижда срок от 2 години (с възможност за продължение за още 3 години) за запазване на принадлежност към законодателството на изпращащата страна.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото на обезщетения от видовете, включени в материалния обхват. В Спогодбата не се съдържа разпоредба за отчитане на осигурителни периоди положени при специфични условия на труд. Това е по отношение на осигурителния стаж, което се регулира от Спогодбата.
А задължението за зачитане като трудов стаж по българското трудово законодателство на периоди на работа в ЕС е установено в чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда, според която трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана и работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на ЕС, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Трудов стаж от ЕС се зачита от самия български работодател. Видно от разпоредбата, трудов стаж по българското законодателство се зачита от ДЧ на ЕС, но не и от трети страни, какъвто е случая, с държавата Израел.
ЕС/ТПОО
|
|
| 2017-03-10 12:07:45 |
Моля за Вашето становище относно следните въпроси свързани с командироването на работници за извършване на услуги по смисъла на ДИРЕКТИВА 96/71/ЕО
1. Въведени ли е в националното законодателство хипотезите предвидени в чл. 3 т.2 и т.5 от Директивата или те са прилагат пряко от командироващото предприятие.
2. Къде може да се намери информацията за условията за наемане на работа по смисъла чл.4 т.3 на Директивата.
|
Божидар Пангелов |
В българското законодателство e прието изключението, предвидено в чл. 3, § 2 от Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги (Директивата), но не е прието изключението по чл. 3, § 5 от Директивата. Изключението по чл. 3, § 2 от Директива 96/71/ЕО е въведено в националното законодателство с текста на чл. 9, ал. 2 и 3 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Следва да се подчертае, че това изключение се отнася единствено при командироване на работници или служители от друга държава членка на територията на Република България.
Като цяло разпоредбите на Директивата, които са посочени във Вашето запитване, дават възможност на всяка държава членка на ЕС да прецени дали спрямо командированите на нейна територия работници ще бъдат предоставени условия на труд, които са обявени за общоприложими спрямо работниците и служителите обхванати от нейното законодателство. Всяка държава членка може да прецени дали да приеме в националното си законодателство тези възможности. Директивата няма пряко приложение в националното законодателство, като тя следва да бъде имплементирана със нормативен акт.
Относно вторият въпрос Ви уведомяваме, че всяка една държава – членка на ЕС има задължение да публикува информация за минималните условия на работа, които се прилагат спрямо командированите на нейна територия работници и служители в единен национален уебсайт. Информация за единните национални уебсайтове и лицата за контакт за всяка държава членка може да бъде намерена на сайта на Европейската комисия на следния интернет адрес: http://europa.eu/youreurope/citizens/national-contact-points/index_en.htm?topic=work&contacts=id-611492, където има и данни за контакт с бюрата за връзка във всяка една държава членка.
За улесняване на българските работодатели Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е събрала и обобщила информация за условията на труд във всяка една държава – членка. Тази информация е организирана под формата на таблица, в която са включени и интернет линковете, от където може да бъде сверена актуалността на данните. Таблицата е налична на интернет адрес: http://www.gli.government.bg/page.php?c=56.
нс |
|
| 2012-02-02 17:25:05 |
moje li da se prodava trudov staj i kak stava az sam na 39 godini v momenta bezrabotna |
anna diqnova |
Възможността за зачитане ("закупуване") на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата е предвидена в чл. 9а от от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според чл. 9а, ал. 1 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) към датата на внасянето на вноските. Важно е да се има предвид, че осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта за пенсия по чл. 68, ал. 1 КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, и за които са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО към датата на внасянето на вноските. |
Европейско и международно социално право |
| 2013-02-06 16:14:55 |
Български гражданин пребивава в Испания. Работодател със седалище и дейност в България иска да го назначи на ТД за работа от разстояние. Правото на коя държава ще се прилага по отношение на трудовите правоотношения и социалното осигуряване на лицето? Доколко за последното има значение дали лицето е "наето" или "самостоятелно заето" в Испания? |
Владимир Петров |
Уважаеми господин Петров, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) в областта на социалната сигурност се прилагат Регламент 883/2004 и Изпълнителният Регламент 987/2009. Ръководен принцип на изградената система за социална сигурност е, че лицата, по отношение на които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството само на една държава – членка на ЕС. Правилата за определяне на приложимото законодателство са установени в чл.11 – чл.16 от Регламент 883/2004, а съответните разпоредби по тяхното прилагане са уредени в чл.14 - чл.21 от Регламент 987/2009. В общия случай, спрямо наети и самостоятелно заети лица обикновено се прилага законодателството на държавата, в която се осъществява тяхната дейност. От това общо правило има редица изключения. Не съществува законова пречка търговско дружество (работодател), което обичайно осъществява дейността си на територията на една държава – членка на ЕС, да сключи договор с лице, съгласно който то ще полага труд в друга държава – членка на ЕС. В тази връзка съществуват две алтернативни възможности: При първата възможност, търговското дружество – работодател ще сключи трудов договор със съответното лице, съгласно който за място на работа ще бъде определено съответното населено място в държавата – членка, различна от държавата, в която работодателят обичайно осъществява своята дейност. В този случай ще важи общото право, според което спрямо лицето ще се приложи законодателството на държавата, на територията на която то извършва своята дейност в качеството му на заето лице. Другата алтернатива е института на командироването, уреден в чл.121 от Кодекса на труда и чл.12 от Регламент 883/2004. Тази хипотеза създава възможност за запазване участието на работника в схемата за социална сигурност на държавата – членка по обичайната дейност на предприятието – работодател, но само в случай, че лицето е изпратено от това предприятие в друга държава – членка за период не по-дълъг от 24 месеца. В съответствие с разпоредбите на Регламента, лице, осъществяващо дейност като наето лице на територията на държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в тази държава, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка при условие, че: (1) предвиденият срок на тази работа не е повече от 24 месеца и (2) лицето не е изпратено да замества друго командировано лице. Наред с това, в хипотезите, при които съответния работник е нает с цел да бъде командирован в друга държава, Регламентите изискват спрямо това лице да е било приложимо законодателството на изпращащата държава – членка (т.е. да е било осигурявано съгласно законодателството на тази държава), непосредствено преди възникването на трудовото му правоотношение или най-малко един месец преди това, независимо дали основанието на това осигуряване е било трудово правоотношение с командироващия работодател или с друг. Във всеки случай, след изтичане на 24-месечния период на командироване, обвързаността на наетото лице със законодателството на изпращащата държава – членка ще се прекъсне в полза на общия принцип за приложимото законодателство на държавата по извършване на обичайната дейност. |
Европейско и международно социално право |
| 2015-07-13 21:19:52 |
Защо в спогодбата за социална осигуреност с държавата Израел не е предвидена осигуравка за пенсия на работници наети чрез посредник на строителните обекти в Израел!Освен това работата на строителен обект при 40 градуса е втора категория,а в България не се зачита за трудов стаж! |
ася йорданова |
Уважаема госпожо Йорданова,
Спогодбата между Република България и държавата Израел за социална сигурност e в сила от 01.09.2009 г. В персоналния обхват на Спогодбата са включени всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на договарящите страни, както и други лица, чиито права произтичат от правата на горепосочените лица. Това означава, че ако дадено лице е работило законно на територията на една от двете държави, то ще може да ползва права, които са включени в обхвата на Спогодбата. В материалния обхват от българска страна е включено осигуряване по Кодекса за социално осигуряване за следните видове рискове – старост, инвалидност, смърт, трудова злополука и професионална болест и майчинство; както и медицински грижи (по спешност) в случаите на трудова злополука и професионална болест и раждане, съгласно Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето. Във връзка с приложимото право като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на договарящата страна, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност. Ако едно лице упражнява трудова дейност на територията и на двете държави, то към него се прилага законодателството на държавата, в която пребивава и полага своя труд. Предвидени са изключения в специфични случаи, като специално при изпращане по смисъла на Спогодбата се предвижда срок от 2 години (с възможност за продължение за още 3 години) за запазване на принадлежност към законодателството на изпращащата страна.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото на обезщетения от видовете, включени в материалния обхват. В Спогодбата не се съдържа разпоредба за отчитане на осигурителни периоди положени при специфични условия на труд. Това е по отношение на осигурителния стаж, което се регулира от Спогодбата.
А задължението за зачитане като трудов стаж по българското трудово законодателство на периоди на работа в ЕС е установено в чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда, според която трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана и работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на ЕС, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Трудов стаж от ЕС се зачита от самия български работодател. Видно от разпоредбата, трудов стаж по българското законодателство се зачита от ДЧ на ЕС, но не и от трети страни, какъвто е случая, с държавата Израел.
ЕС/ТПОО
|
|
| 2016-06-21 19:03:17 |
живеиа в словения инвалид 2 категория сам с право на работа на 4 часа,при определени условия.Мога ли временно да работа в Балгариа ,без да си прекасвам правата тук. И ако може какви документи трябва да донеса и каде.ИМАМ до живот инвалидност по тиахното законодателство. БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО |
Галина Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова,
В българското законодателство няма забрана за лицата, на които е отпусната пенсия за инвалидност да упражняват и правото си на труд, ако в експертното решение не е посочено, че нямат право да работят. Относно правата Ви по законодателството на Словения, следва да се обърнете към компетентната словенска осигурителна институция.
МХ/ТПООУТ
|
|
| 2013-07-10 22:52:02 |
Подала съм документи за пенсиониране юни 2012 г. Тъй като имам 13 години стаж в Кипър, при запитване от моя страна защо още не е излязло решение за пенсия, ми се отговаря,че документите ми са в Кипър. Има ли определен срок за излизане на решение за пенсия и към кого да се обърна в случая? Благодаря предварително за отговора! |
Тинка Газдова |
Уважаема г-жо Газдова, въпросите, свързани с ползване на социални права, включително и правото на пенсия, когато сте работили или живели в повече от една държава членка на ЕС се уреждат от Регламент № 883/2004 и Регламент №987/2009. Съгласно чл. 76 (4) от Р 883/04 институциите, в съответствие с принципа за добра администрация, трябва да отговарят в разумен срок на всички запитвания и да предоставят всякаква информация на съответните лица, необходима за упражняване на предоставените им с регламента права. В чл. 2 (2) на Р 987/09 се поставя изискването институциите незабавно да предоставят и обменят всички данни, необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на лицата по тези регламенти. За съжаление никъде не е предвиден конкретен срок за предоставяне на необходимите данни, както и санкция при неспазването му. Не съществува и механизъм чрез който българската институция да принуди съответната кипърска институция да изпрати нужните документи. Предлагаме ви да се обърнете към ръководителя на службата по трудови и социални въпроси за Гърция и Кипър -Екатерина Димитрова-Кунадис и да потърсите нейното съдействие. Teлефоните на българското посолство са: +30 2106748 106 +30 2106748 105 +30 2106748 107 +30 2106748 108 Дежурни телефони в извънработно време: +30 6937 096 220 |
Европейско и международно социално право |
| 2014-04-21 22:40:36 |
Здравейте!Напуснах работа в България на 31.03.2014,от 03.04 работя в Англия легално.Когато се прибера,имам ли право да се регистрирам в бюрото по труда и да получавам обезщетение за безработица/включва ли се осигуровките и възнаграждението в Англия/?Какви са необходимите документи,ако мога? |
Емил Цветанов |
Уважаеми господин Цветанов, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност (в това число и за безработица), когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. Условията за отпускане на обезщетение във Вашия случай, доколкото посочвате, че работите във Великобритания, се определят от великобританското законодателство. Вие би следвало да имате право на обезщетение за безработица, ако през времето на работата Ви във Великобритания сте бил покрит от определената схема за безработица и отговаряте на условията на английското законодателство за придобиване на право на това обезщетение. Следва да имате предвид, че координационните регламенти предвиждат възможност за така наречения “износ на обезщетения”, т.е. при определени условия може да получавате отпуснатото Ви по британското законодателство обезщетение за безработица и в България за срок до три месеца, а по споразумение между компетентните институции на двете държави до 6 месеца. Съгласно чл. 64, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, напълно безработно лице, което отговаря на изискванията на законодателството на компетентната държава-членка за получаване на обезщетения, и което отиде в друга държава-членка, за да търси работа там, запазва правото си на парично обезщетение за безработица при условията, установени в чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Тези условия са следните: 1. Трябва да сте регистриран като лице, търсещо работа и да сте бил на разположение на службите по заетостта във Великобритания най-малко четири седмици след като сте станал безработен. Възможно е компетентните служби да Ви дадат разрешение за заминаване и преди този срок. 2. Преди да заминете следва да информирате съответната служба, отговорна за обезщетенията за безработица във Великобритания, и да изискате документ U 2, удостоверяващ, че запазвате правото си на обезщетение и информиращ Ви за срока и обстоятелствата, при които можете да запазите това право. 3. В седмодневен срок от заминаването трябва да се регистрирате в съответната служба в България (съответното териториално поделение на Агенция по заетостта и Националния осигурителен институт по постоянното Ви местоживеене), като лице, което търси работа, където ще бъдете информиран за задълженията си. В извънредни случаи и този срок може да бъде удължен от компетентните служби или институции. Дори да не успеете да представите съответния документ формуляр U 2, българската институция трябва да се обърне към компетентната великобританска институция, за да получи необходимата информация, което е възможно да доведе до известно забавяне на изплащането на обезщетението Ви за безработица. |
Европейско и международно социално право |