| 2013-02-06 17:49:49 |
Здравейте, бих желал да задам следния въпрос: Лице, член на държава членка на ЕС е наето е по трудов договор от Работодател от друга държава членка на ЕС и е командировано в трета държава -членка. По законодателството на коя държава членка следва да се осигурява наетото лице? |
Иван Иванов |
Уважаеми господин Иванов, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) в областта на социалната сигурност се прилагат Регламент 883/2004 и Изпълнителният Регламент 987/2009. Ръководен принцип на изградената система за социална сигурност е, че лицата, по отношение на които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството само на една държава – членка на ЕС. Правилата за определяне на приложимото законодателство са установени в чл.11 – чл.16 от Регламент 883/2004, а съответните разпоредби по тяхното прилагане са уредени в чл.14 - чл.21 от Регламент 987/2009. В общия случай, спрямо наети и самостоятелно заети лица обикновено се прилага законодателството на държавата, в която се осъществява тяхната дейност. От това общо правило има редица изключения. Едно от тези изключения е в случаите на командироване и предвижда възможността за запазване участието на работника в схемата за социална сигурност на държавата – членка по обичайната дейност на предприятието – работодател, но само в случай, че лицето е изпратено от това предприятие в друга държава – членка за период не по-дълъг от 24 месеца. В съответствие с разпоредбите на Регламента, лице, осъществяващо дейност като наето лице на територията на държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в тази държава, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка при условие, че: (1) предвиденият срок на тази работа не е повече от 24 месеца и (2) лицето не е изпратено да замества друго командировано лице. |
Европейско и международно социално право |
| 2013-07-19 14:49:47 |
Живяла съм в САЩ и работя в американска фирма и в момента. Какво трябва да представя в НАП и НОИ, за да ми се признаят внесените осигуровки там и да не се налага да внасям и тук. |
Мими Маринова |
Уважаема г-жо Маринова, към момента между България и САЩ няма няма сключен договор за социална сигурност, който да задължава двете държави да зачитат взаимно осигурителните периоди спрямо чуждото законодателство. |
Европейско и международно социално право |
| 2014-05-29 21:25:26 |
към въпроса ми.как да се докаже стажа в България,убедена съм че в Израел няма как да стане.Чула съм че чрез дело и свидетели били по едно и също време с него в чужбина |
Ася Йорданова |
Уважаема госпожо Йорданова, За да се зачете осигурителния период на съпруга Ви в Израел, е необходимо той да фигурира в израелската осигурителна система и това да бъде потвърдено от израелския осигурителен институт. За тази цел е необходимо съпругът Ви да се обърне към съответното Териториално поделение на Националния осигурителен институт в България –по постоянно местоживеене, като следва да посочи, че има осигурителни периоди в Израел и да поиска отпускане/преизчисляване на обезщетение или пенсия при условията на Спогодбата. Процедурата по потвърждаване на осигурителните периоди и отпускане на обезщетението/пенсията се извършва служебно между компетентните институции на двете държави. Г.Я./ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2015-07-30 10:45:58 |
Преди около 3 седмици зададох въпрос,но нямам отговор.Защо в спогодбата подписана през 2009 г за соц.осигуреност с държавата Израел не е предвидено признаване на трудов и осигурителен стаж на работници работещи легално в Израел чрез посредническа фирма,с редовни трудови договори?Как тогава тези хора ще се пенсионират.? |
ася йорданова |
Уважаема госпожо Йорданова,
Спогодбата между Република България и държавата Израел за социална сигурност e в сила от 01.09.2009 г. В персоналния обхват на Спогодбата са включени всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на договарящите страни, както и други лица, чиито права произтичат от правата на горепосочените лица. Това означава, че ако дадено лице е работило законно на територията на една от двете държави, то ще може да ползва права, които са включени в обхвата на Спогодбата. В материалния обхват от българска страна е включено осигуряване по Кодекса за социално осигуряване за следните видове рискове – старост, инвалидност, смърт, трудова злополука и професионална болест и майчинство; както и медицински грижи (по спешност) в случаите на трудова злополука и професионална болест и раждане, съгласно Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето. Във връзка с приложимото право като общ принцип е възприето прилагането на правните разпоредби на договарящата страна, на чиято територия лицето упражнява трудовата си дейност. Ако едно лице упражнява трудова дейност на територията и на двете държави, то към него се прилага законодателството на държавата, в която пребивава и полага своя труд. Предвидени са изключения в специфични случаи, като специално при изпращане по смисъла на Спогодбата се предвижда срок от 2 години (с възможност за продължение за още 3 години) за запазване на принадлежност към законодателството на изпращащата страна.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, придобити съгласно законодателствата на двете държави, като те се сумират за преценяване правото на обезщетения от видовете, включени в материалния обхват. В Спогодбата не се съдържа разпоредба за отчитане на осигурителни периоди положени при специфични условия на труд. Това е по отношение на осигурителния стаж, което се регулира от Спогодбата.
А задължението за зачитане като трудов стаж по българското трудово законодателство на периоди на работа в ЕС е установено в чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда, според която трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана и работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на ЕС, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Трудов стаж от ЕС се зачита от самия български работодател. Видно от разпоредбата, трудов стаж по българското законодателство се зачита от ДЧ на ЕС, но не и от трети страни, какъвто е случая, с държавата Израел.
ЕС/ТПОО
|
|
| 2017-02-10 11:23:20 |
2. Във връзка с командироването на работници в държава членка на ЕС следва ли да се отчита и заплаща по условията на чл. 121а от КТ, командироване на служители, които извършват доставка на произведена от фирмата продукция до държава членка на ЕС. Пример доставка на собствени продукти със собствен транспорт до Гърция - продължителност на командировката 2 дни. |
Цонка Иванова |
Уважаема г-жо Иванова,
Съгласно описаната от Ваша страна фактическа обстановка може да се направи заключението, че работниците и служителите няма бъдат командировани в други държави членки на ЕС за извършване на определена работа, на основание на договор за услуга между работодателя им и ползвателя на услугата, установен в другата държава. Поради това командироването на тези работници и служители не би следвало да попадне под обхвата на чл. 121а, ал. 1 от КТ. В случая, който Вие описвате, приложимото законодателство е чл. 121 от КТ и изискванията на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
нс |
|
| 2017-07-19 15:33:37 |
Съпругът ми работи на трудов договор в Полша. В България е здравно не осигурен. Как може да си прехвърли здравните и пенсионните осигуровки за да ползва здравни услуги ? И евентуално
при напускане какво трябва да направи ? |
Величка Палаханова |
Уважаема госпожо Палаханова,
В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (в т.ч. и Полша), касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане.
Един от основните принципи в тях е, че лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени във всеки един момент на законодателството на само една държава членка. Целта е да се избегне двойното осигуряване за работещите. Компетентната институция в България, която определя приложимото право, е Националната агенция за приходите.
По отношение за въпроса Ви как да се прехвърлят здравните и пенсионните осигуровки на съпруга Ви отбелязваме следното:
В случай, че съпругът Ви се завърне в България, за да ползва социалните си права (право на пенсия, на обезщетение при безработица и др.), той следва при настъпване на съответния осигурен социален риск да посочи на съответната компетентна институция в България, че има осигурителни периоди и в други държави членки на ЕС (в случая – в Полша). Впоследствие осигурителните му периоди ще бъдат потвърдени служебно от компетентните институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова и не е необходимо да предприема действия за зачитане на осигурителните му периоди, като те ще бъдат служебно потвърдени от компетентните институции при подаване на заявление за ползване на определен вид обезщетение от материалния обхват на Регламент 883/2004.
По отношение на здравните му права обаче следва да имате предвид, че преди напускането на страната Вашият съпруг трябва да се снабди с формуляри Е 104 или S041 от Полша, с които съответната осигурителна система да удостовери пред българската система (пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – по местоживеене в България), че е бил здравно осигурен по тяхното законодателство. По този начин периодите му на здравно осигуряване от Полша могат да се признаят и той да „влезе” в българската здравноосигурителна система, т.е. здравноосигурителни му права ще останат непрекъснати. В случай, че не го направи, след завръщането му в България може да го изиска служебно чрез регионална здравноосигурителна каса по постоянен адрес, но това може да доведе до известно забавяне. Повече информация може да получите от Национална здравноосигурителна каса. НА
|
|
| 2019-03-26 11:55:47 |
Здравейте, интересувам се от режима на командироване и отдаването в лизинг на шофьори на камион тип ТИР от българска фирма във фирма със седалище в друга държава - членка и по - конкретно дали съществуват специфични ограничения за командироването им според големината на камионите, измерена в тонове?Предварително Ви благодаря за отговора. |
Галина Мойсеева |
Уважаема г-жо Мойсеева,
От запитването правим заключението, че се интересувате от възможността транспортен работник да сключи трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, за да бъде изпратен в предприятие ползвател на територията на друга държава членка на Европейския съюз. В тази връзка следва да имате предвид, че при сключване на такъв трудов договор е необходимо да бъдат изпълнени условията за него, предвидени в чл. 107р от Кодекса на труда (КТ). Отбелязваме, че съгласно чл. 107р, ал. 7 от КТ предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта. Също така, такъв трудов договор не може да бъде сключван за изпълнение на работа при условията на първа и втора категория труд. В тази връзка следва да се вземе под внимание, че съгласно чл. 2, т. 25 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, от втора категория при пенсиониране е трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона.НС
|
|
| 2016-04-07 00:06:47 |
Здравейте! В момента живея във Франция. Регистирана съм като търсещо работа лице и имам право на обезщетение за безработица. Въпросът ми е, ще ми бъде ли признат стажът от България чрез представяне на документ U1. Благодаря предварително! |
Ваня Русенова |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО РУСЕНОВА,
Въпросите, касаещи зачитането на периода Ви на работа в държава – членка на ЕС за осигурителен стаж и правата, произтичащи от това, се уреждат понастоящем от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и неговия прилагащ Регламент № 987/2009.
По отношение на обезщетението за безработица, следва да имате предвид, че формулярът U1 (предишен Е 301) удостоверява периодите на осигуряване в друга държава от ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, които ще бъдат взети предвид при изчисляване на обезщетенията за безработица.
Ако разполагате с този формуляр, издаден от Националния осигурителен институт в България, то следва да го представите на съответната компетентната френска институция за признаване на осигурителния Ви стаж придобит в България.
Ако не разполагате с формуляр U1, следва да уведомите френската компетентна институция, че имате придобити осигурителни периоди и в друга държава-членка на ЕС – България. В този случай френската институция, по служебен път ще изиска потвърждаване на осигурителните Ви периоди от България чрез Националния осигурителен институт.
В случай, че запитването Ви се отнася за възможността да получавате в България отпуснатото във Франция парично обезщетение за безработица Ви уведомяваме, че формуляр U2 (предишен Е 303) е разрешението, което е нужно, за да могат лицата да прехвърлят обезщетения за безработица. Т.е ако отговарят на изискванията на законодателството на компетентната държава членка за получаване на парично обезщетение за безработица (в този случай Франция), и отидат в друга държава членка (в случая България), за да търсят работа там, запазват правото си на обезщетение при наличие на следните условия и в следните граници:
1. преди своето заминаване безработното лице трябва да е било регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава (във Вашия случай Франция) в продължение най-малко на 4 седмици, след като е станало безработно;
2. безработното лице трябва да се регистрира като търсещо работа в службите по заетостта на държавата членка, в която е отишло (във Вашия случай България), да е обект на процедурата за контрол, установена там и да спазва условията, установени от законодателството на тази държава членка. Това условие се смята изпълнено за периода преди регистрацията, ако заинтересованото лице се е регистрирало в 7-дневен срок от датата, на която е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало. Това означава, че в 7-дневен срок от датата на напускане на Франция следва да се регистрирате като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“ в България.
3. правото на обезщетение се запазва за срок от 3 месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата членка, която е напуснало, при положение, че общата продължителност на обезщетенията не надхвърля общата продължителност на срока на обезщетенията, на които лицето е имало право съгласно законодателството на тази държава членка.
4. обезщетенията се отпускат от компетентната институция съгласно прилаганото от нея законодателство и за нейна сметка, което означава, че обезщетението ще продължава да се изплаща от компетентната френска институция и в същия размер. Компетентната френска институция, в която сте регистрирана, следва да Ви издаде преносим документ U2, с който ще може да прехвърлите изплащането на обезщетението за безработица в България. Документът следва да се предостави на компетентната българска институция – Национален осигурителен институт.
За повече информация и допълнителни разяснения може да се обърнете за съдействие към Националния осигурителен институт.
МХ/ТПООУТ
|
|
| 2017-07-19 15:46:24 |
Здравейте, Въпросът ми е: Трудов стаж в Република Ирландия (на ирландски: Poblacht na hÉireann) от 01.01.1998 г. до момента зачита ли се за пенсиониране в България? Благодаря. |
Минчо Кънев |
Уважаеми господин Кънев,
В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (в т.ч. и Република Ирландия), касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Разпоредбите на регламентите предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди от държавите, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. В тези случаи се извършва т.нар. „сумиране на осигурителни периоди“, но само и единствено ако същите не са достатъчни за отпускане на обезщетение или пенсия изцяло по едно от тези законодателства.
Това означава, че периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на една държава членка, при необходимост се вземат предвид по отношение на правото на обезщетение или пенсия съгласно законодателството на друга държава членка. Така например периодите Ви на осигуряване, придобити в Ирландия, ще бъдат зачетени при преценяване на правото Ви на обезщетение или пенсия у нас, както и обратното – осигурителните периоди в България ще бъдат взети предвид при определяне на правото Ви на обезщетение или пенсия в Ирландия.
В случая е без значение кога е положен стажът.
Вследствие на това и в случай че отговаряте и на останалите условия за пенсиониране (законоустановена възраст и т.н.) всяка държава членка, в която сте били осигуряван, ще трябва да изплаща пенсия, съответстваща на собствените й осигурителни периоди, т.е. ще получавате пенсия от страна на Ирландия за осигурителния стаж, придобит по нейното законодателство, и пенсия от България – за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство.
Заявлението за получаване на пенсия следва да подадете пред компетентната институция на държавата по пребиваване (ако това е България – съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт), която ще бъде отговорно за обработката на Вашата молба. Кореспонденцията между българската и ирландската институции следва да се извърши по служебен път чрез специално създадени за целта формуляри. След финализиране на процедурата ще бъдете уведомен от пенсионната служба, до която сте подал заявление, за решенията за отпускане на пенсия на всички институции, които са разглеждали заявлението Ви.
Повече информация относно Вашия конкретен случай може да получите от Националния осигурителен институт в България или от компетентната институция в Република Ирландия. НА
|
|
| 2013-09-18 18:24:14 |
Здравейте, от 2 години съпругът ми работи легално в Германия. От тази учебна година дъщеря ми замина да учи и живее при него. Подал е документи за месечни помощи за дете и от там му искат документ, с който да докажем, че в България не получаваме такива. В ДСП където живея, ми отговориха, че нямат такъв формур.Какво трябва да се направи. Благодаря |
Веселка Григорова |
Уважаема госпожо Григорова, Отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност се уреждат чрез прилагането на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент № 987/2009 за неговото прилагане. Тези Регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. Пълният текст на Регламентите може да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm. Тези регламенти предвиждат обмяната на документите да става по служебен път, чрез специално създадени за целта формуляри, между компетентните институции на държавите-членки, за да не се налага на лицата да пътуват и понасят допълнителни административни тежести и финансови разходи при упражняване на техните права. За да упражните правото си на семейни обезщетения следва да се обърнете към компетентната германска институция. Повече информация можете да намерите на адрес: http://www.familienkasse.de. |
Европейско и международно социално право |