Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2014-11-02 09:28:52 руска гражданка,живея постоянно в България,от 2години се намирам в Русия с временна регистрация при майка ми.Навърших 55години за руска пенсия/имам стаж в Русия/,тука ми казват,че щом постоянно место живеене ми е в България,трябва да ида до там и да подам документи за руска пенсия от България.По руски закони мога да се пенсионирам с временна регис. галина неделчева Уважаема госпожо Неделчева, Съветваме Ви да подадете документи за отпускане на пенсия от руския си адрес без да споменавате, че живеете в България. В този случай пенсията Ви следва да бъде отпусната изцяло по руското законодателство, без да се прилага Договорът за социална сигурност между Р България и Руската Федерация. Изплащането на пенсията също следва да бъде в Русия, по начин, който урежда руското законодателство - вероятно изплащане по банкова сметка, която посочите в руска банка, е възможно. Можете при завръщането си в България да поискате да Ви бъде изплащана в България, но в този случай може да има неблагоприятни последици. Поради това Ви съветваме да запазите изплащането й в Русия колкото е възможно по-дълго. За повече информация можете да се свържете с нас на тел. +35928119528. Европейско и международно социално право
2014-11-30 23:04:26 Здравейте, Моля да ме осведомите какви документи са нужни за признаване на стаж по студентски програми за обмен на студенти 2006/2007 година. Какво трябва евентуално работодателят там да направи за заверката на стажа и трябва ли допалнително да се заверяват на място с апостил ? Информацията на сайта е от 2012 и бих желала да получа по-актуална. Гергана Димова Уважаема госпожо Димова, На първо място бихме искали да уточним, че българското законодателство прави разлика между трудов и осигурителен стаж. Тъй като от Вашето запитване не става ясно от кой вид се интересувате, по-долу ще бъдат разгледани и двете хипотези. По отношение признаването на трудов стаж: Съгласно действащото българско законодателство, и по-специално разпоредбите на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, е предвидена възможност за зачитане само на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Периодът Ви на трудова заетост може да бъде зачетен като трудов стаж от български работодател за придобиване на права по българското законодателство (право на ползване на платен годишен отпуск, право на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и др.) само ако отговаря на горепосочените условия. По отношение на признаването на осигурителен стаж: Дали стажът Ви по студентски програми за обмен на студенти се зачита за осигурителен зависи изцяло от законодателството на държавата, в която се е провела съответната програма. В случай че държавата е член на ЕС/ЕИП и зачита това време за осигурителен стаж, то същият ще се признава за такъв и в България. За да ползвате социалните си права, следва при настъпване на съответния социален риск да посочите на съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на заявлението за ползване на тези права, че имате осигурителни периоди и в други държави членки на ЕС. Към заявлението следва да приложите всички документи, с които разполагате, удостоверяващи осигурителните Ви периоди, придобити в другата държава. Осигурителните Ви периоди ще бъдат потвърдени служебно от съответните компетентни институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри (Структурирани електронни документи - СЕДи). Не е необходимо поставяне на апостил на документи. В случай че държавата е извън ЕС/ЕИП, но между нея и Р България има сключена спогодба за социална сигурност, осигурителният стаж ще бъде признат в България, ако се признава като такъв в съответната държава. Списък на държавите, с които България има сключени спогодби в областта на социалната сигурност, както и самите спогодби, можете да намерите на следния електронен адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/indexn1.htm Процедурата за признаване е същата като при страните от ЕС/ЕИП, но при някои от държавите може да е необходим апостил. В случай че държавата е извън ЕС/ЕИП, но между нея и Р България няма сключена спогодба за социална сигурност, осигурителният стаж няма да бъде признат в България. ГЯ/ Европейско и международно социално право
2019-01-17 14:18:23 едното ми дете с телк.в англия ще има ли право на такава помощ.и аз сам самотна майка с три деца.и да кандидатствам за социално жилище в англия.за телк .и друга помощ. мария тонева Уважаема госпожо Тонева, Информация за условията и реда за отпускане на помощи по реда на английското законодателство можете да получите от съответните компетентни институции в Обединеното кралство. ГЯ/ТПООУТ
2012-10-15 20:47:52 Работих в Англия 4 месеца.Нямах трудов договор.Работодателят не ми плати заплата за последния месец в размер на около 1500 паунда.Знам неговото име и името на компанията с която той работи и тел. номер.Мога ли някъде да потърся правата си. Благодаря Мирослав Гайдарски Уважаеми господин Гайдарски, Като лице, подчинено на британското законодателство, следва да потърсите правата си пред съответните британски институции. Европейско и международно социално право
2013-03-22 13:59:46 При изчисление на ПОБ при стаж от Англия, след това от България и накрая отново от Англия, взима ли се реалния доход за всеки трудов период? Защо първия доход от Англия се изчислява на базата на мин. раб. заплата за България - 270 лв? А последния период от Англия се изчислява на базата на реалния доход. Правилно ли е изчислено за първия период? Sasha Aleksieva Уважаема госпожо Алексиева, Съгласно българското законодателство – чл.54б от Кодекса за социално осигуряване, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Съгласно - чл.54б, ал.7, т.3 от Кодекса за социално осигуряване, когато в периода от 24 календарни месеца, се включва времето, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно: за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. Въпреки това следва да имате предвид, че в отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на обезщетения за безработица, се прилага Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент 987/2009 за неговото прилагане. Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка (ДЧ), чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент № 883/2004, КИ на ДЧ, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Това означава, че КИ на ДЧ, чието законодателство обвързва изчисляването на ПОБ с размера на заплатите (осигурителния доход), получавани от лицето, взема предвид само получаваната от това лице заплата за последната му заетост на нейна територия. С разпоредбата на чл. 62, § 3 е предвидено изключение от правилото, че за изчисляване на ПОБ се взема предвид само получаваната от лицето заплата за последната му заетост на територията на ДЧ, където се намира КИ, за случаите когато напълно безработно лице следва да получи ПОБ по законодателството на ДЧ по пребиваване. В този случай, институцията по пребиваване следва да вземе предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в ДЧ, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице. Също така е важно да се отбележи, че Регламент № 883/2004, като вторично право на ЕС, съдържа правни норми от общ характер, които са задължителни в своята цялост. Регламентите се прилагат пряко, не е необходимо да бъдат транспонирани и всяко лице може да се позове на тяхното пряко действие. Европейско и международно социално право
2016-05-26 11:50:34 Уважаеми господа, казуса ми е относно права за пенсиониране по законите в Италия, тъй като имам осигурителен стаж. Предпочитам да обясня проблема си по телефона, който ми предоставите. Ще Ви бъда благодарен, ако се отзовете на молбата ми. Иван Иванов УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ, За да получите информация относно условията за пенсиониране по законодателството на Италия, следва да се обърнете към съответната компетентната италианска институция. Ако имате въпроси, касаещи българското законодателство и зачитането на осигурителни периоди по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане, моля пишете ни отново в рубриката „Европейско и международно социално право“. МХ/ТПООУТ
2017-12-02 18:55:02 Здравейте! Дружество с предмет на дейност доставка, монтаж и обслужване на различни видове речно, морско и позициониращо оборудване командирова свои служители от сервизен отдел /с които е в трудови правоотношения/ на борда на кораби, с цел осъществяване на услуги по монтаж, инсталиране, ремонт, настройка и поддръжка на предлаганите продукти . Във връзка с Директива 96/71/ЕО, чл.121 а от КТ и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги Ви моля за вашето становище командироването на служителите попада ли в разпоредбите на предоставяне на услуги в страни от ЕС в следните три случая: 1. Извършване на горепосочените услуги, въз основа на сключен договор на дружеството с друго българско дружество или фирма от трета страна / извън ЕС/ с фактическо предоставяне на услугата на борда на речни и морски кораби с местоположение на територията на друга държава-членка на ЕС? 2. Извършване на горепосочените услуги, въз основа на сключен договор на дружеството с фирма от друга държава - членка на Европейския съюз с фактическо предоставяне на услугата на борда на речни и морски кораби с местоположение на територията на България или трета страна /извън ЕС/? 3. Извършване на горепосочените услуги, въз основа на сключен договор на дружеството с фирма от ЕС с фактическо предоставяне на услугата на борда на речни и морски кораби с местоположение на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария? Необходимо ли е да се сключат допълнителни споразумения към трудовите договори и да се осигурява минимално трудово възнаграждение или минимална ставка на заплащане, установена за същата или за сходна работа в приемащата държава? От значение ли е продължителността на командировката с оглед осигуряване на същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава?Благодаря! Галя Борисова Чалъмова Уважаема г-жо Чалъмова, В описаните от Вас хипотези, безспорно се твърди, че работника или служителя се командирова за предоставяне на конкретна услуга, свързана с доставка, монтаж и обслужване на различни видове речно, морско и позициониращо оборудване на кораби, които се намират на територията на друга държава. Когато командироването е за предоставяне на услуги по договор сключен между работодателя и ползвателя на услугите и работата се извършва на територията на държава-членка на ЕС, страна по споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария е приложима хипотезата на чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Кодекса на труда (КТ). В този случай, съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредба за командироването и изпращането), условията на труд, които трябва да се договорят от работодателя не могат да са по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, установени в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред. В тази връзка считаме, че в посочените от Вас първа и трета хипотеза следва да се спазват изисквания на чл. 121а от КТ и (Наредба за командироването и изпращането), като условията на труд на командирования работник или служител не могат да са по-неблагоприятни от приетите за общоприложими в съответната държава, където се намира кораба. В тези случаи следва да се сключи допълнително споразумение с командирования работник или служител за изменение на трудовото му правоотношение за периода на командироването. Основание за сключване на допълнителното писмено споразумение и неговите реквизити са определени в чл. 2 от Наредбата за командироването и изпращането. Законодателството не поставя минимален период след който да са приложими изискванията за осигуряване на минималните условия на работа в приемащата държава, поради което намираме, че няма значение продължителността на командироването. Във втората хипотеза, при която трудът се полага на територията на държава, която не е членка на ЕС, страна по споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария би следвало работникът или служителят да бъде командирован съобразно изискванията на чл. 121 от КТ и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. В този случай между страните по трудовото правоотношение не се уговарят минимални условия на труд в съответната държава, а се дължат командировъчни пари съгласно чл. 215, ал. 1 от КТ, във връзка с НСКСЧ. Командироването в този случай се извършва с писмена заповед, която се издава от работодателя. Основание за издаване на заповедта за командироване и минимално изискуемото й съдържание са нормативно заложени в чл. 5 от НСКСЧ.нс
2019-08-08 15:16:16 Здравейте. Имам трудови правоотношения в Германия. В момента съм по майчинство, ползвала съм 14 месеца, отпускът ми изтича след 1 месец. Бащата на детето е в трудови правоотношения в България. Има ли право и как той да вземе отпуск за отглеждане на детето до навършване на 2 годишна възраст? Любов Гочева-Сотирова Уважаема г-жо Гочева-Сотирова, Съгласно чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. С навършване на една година на детето, неговата майка има право да ползва предвидения в чл. 164, ал. 1 от КТ отпуск. Този отпуск със съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение (чл. 164, ал. 3 от КТ). Следва да се има предвид, че съгласно чл. 46, ал. 7, т. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява когато трудовото правоотношение на майката, която е дала съгласие отпускът да бъде ползван от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ, се прекрати. Обръщаме внимание също така, че съгласно чл. 46, ал. 3 от НРВПО за да се ползва такъв вид отпуск от бащата е необходимо да се подаде писмено заявление, към което се прилага прилагат декларация и справка съгласно приложения № 2 и 3 от НРВПО. Справката по приложение № 3 от НРВПО се попълва от предприятието, в което майката работи и е осигурена за общо заболяване и майчинство с безсрочен или срочен трудов договор. Във връзка с изложеното сме на мнение, че ползването на отпуска по чл. 164, ал. 3 от КТ от бащата, със съответното парично обезщетение от НОИ, е възможно, когато майката на детето работи по безсрочен или срочен трудов договор и е осигурена за общо заболяване и майчинство в страната.НС
2013-05-31 14:04:22 ot kakto se e rodilo deteto ,nie nikoga ne sme polu4avali dets.nadbavki. az jiveeya ve4e 12 god. v Kipar ,a semeystvoto mi e s men ot 3god. imam li pravo da gi izkam nazad ot 2002 god. do sega serafim ananiev Уважаеми господин Ананиев, По българското законодателство не е предвидена възможност за изплащане на месечна помощ за дете за минал период. За да разберете дали такава възможност е предвидена в кипърското законодателство, моля обърнете се към съответните компетентни институции в Кипър. Европейско и международно социално право
2014-08-12 20:19:15 Продължение на предния ми въпрос по делото Сомова: При решение, съвпадащо с мнението на генералния адвокат и ако лицето е пенсионер от години в България, когато получите документите от чужбина за пенсиониране как ще процедирате ? Ще вреща пенсия и ще се минава отново през съда или ще може безпроблемно да си получава и българската пенсия? Георги Петров Уважаеми господин Петров, При постановяване на решение на Съда на ЕС, което съвпада с мнението на Генералния адвокат, би следвало Националният осигурителен институт да се съобрази с решението и да не иска удържане на суми от лица, за които е установено, че към датата на отпускане на пенсия по българското законодателство са били осигурявани в друга държава. В случай обаче, че НОИ издаде разпореждане, с което постановява удържане на суми поради нарушение на чл. 94, ал. 1 от КСО, то бихте могли да се позовете на решението на ЕС (ако е постановено към този момент) при обжалване. ГЯ/ТПООУТ Европейско и международно социално право
Страница 79 of 6864