| 2015-05-11 16:40:33 |
Искам да попитам какви документи се изискват за получаване на обезщетение за безработица от Чехия и мога ли да я получавам в България? Благодаря! |
Димитър Атанасов |
Уважаеми господин Атанасов,
В отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, включително правото на обезщетения за безработица, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Информация за документите, необходими за отпускане на обезщетение за безработица съгласно чешкото законодателство, можете да получите от съответната компетентна институция в Чехия.
Що се касае до възможността за получаване на обезщетението в България, такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 64, пар. 1 от Регламент 883/2004, според която безработно лице, което отговаря на изискванията на законодателството на компетентната държава членка за получаване на парично обезщетение за безработица (във Вашия случай Чехия), и което отиде в друга държава членка, за да търси работа там, запазва правото си на обезщетение при наличие на следните условия и в следните граници:
1. преди своето заминаване безработното лице трябва да е било регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава в продължение най-малко на 4 седмици, след като е станало безработно, т.е. Вие следва да сте бил регистриран като безработен в съответната компетентна институция в Чехия поне 4 седмици преди връщането Ви в България;
2. безработното лице трябва да се регистрира като търсещо работа в службите по заетостта на държавата членка, в която е отишло, да е обект на процедурата за контрол, установена там и да спазва условията, установени от законодателството на тази държава членка. Това условие се смята изпълнено за периода преди регистрацията, ако заинтересованото лице се е регистрирало в 7-дневен срок от датата, на която е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало. Това означава, че в 7-дневен срок от датата на напускане на Чехия следва да се регистрирате като безработно лице в ДБТ в България.
3. правото на обезщетение се запазва за срок от 3 месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата членка, която е напуснало, при положение, че общата продължителност на обезщетенията не надхвърля общата продължителност на срока на обезщетенията, на които лицето е имало право съгласно законодателството на тази държава членка. Т.е. Вие ще можете да получавате обезщетението, което получавате от Чехия, за период до 3 месеца или за остатъка от периода, за който такова обезщетение Ви се дължи, ако е по-малък от 3 месеца.
4. обезщетенията се отпускат от компетентната институция съгласно прилаганото от нея законодателство и за нейна сметка, което означава, че обезщетението ще продължава да Ви се изплаща от компетентната чешка институция и в същия размер.
Следва да се обърне внимание, че ако не успеете да си намерите работа, следва да се върнете в Чехия преди изтичане на посочения в т. 3 период. Ако се върнете по-късно без изричното разрешение на службата по заетостта на Чехия, ще загубите всичките оставащи Ви права на обезщетение, при положение, че имате такива.
Чешката институция, в която ще се регистрирате като търсещо работа лице, следва да Ви издаде преносим документ U2, с който ще можете да прехвърлите обезщетението си в България. Същият следва да се предостави на компетентната българска институция.
НА/ТПООУТ
|
Европейско и международно социално право |
| 2015-12-04 17:34:10 |
имам 20 години работа в тунис като преподавател.Моля да се изясни на мен и на моите колеги работили в тази страна какво трябва да се направи за отпускане на пенсия за този период |
магдалина такева |
Уважаема госпожо Такева,
На 1 октомври 2015 г. беше подписана Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Тунис. В персоналния обхват на Спогодбата са включени всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на едната или на двете договарящи страни, бежанците и лицата без гражданство, както и лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица. Материалният ѝ обхват е ограничен само до пенсионното законодателство на договарящите страни по Спогодбата. По отношение на Република България това е законодателството относно три вида пенсии от държавното обществено осигуряване: за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и наследствените пенсии, изчислени от тях, а по отношение на Тунис - осигурителното законодателство във връзка с публичния и частния сектор по отношение на инвалидните пенсии, пенсиите за старост и наследствените пенсии. Лицата могат да ползват права на основание на тази Спогодба, ако периодите им на заетост са признати за осигурителни по законодателството на Тунис.
Спогодбата подлежи на ратифициране и към настоящия момент не е влязла в сила. ГЯ/ТПООУТ
|
|
| 2017-06-02 13:59:30 |
Здравейте! Искаме информация за постъпили заявления /запитване/ за детски добавки от Швеция.Как мога да разбера до къде е стигнало запитването,след като в Швеция не е изпратен отговор.Документи са пратени от Швеция през ноември 2016 г.Благодаря Ви! |
В. СЮЛЕЙМАН |
Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност в Европейския съюз.
Тъй като компетентната институция в Република България, която прилага посочените регламенти в частта, свързана с изплащането на семейни обезщетения, е Агенцията за социално подпомагане, за конкретен отговор на Вашето запитване следва да се обърнете към АСП. НА
|
|
| 2019-03-28 16:02:50 |
Получавам пенсия по възраст от Русия -имам изработени 8 години там и подходяша възраст. Разбрах, че имам право за пенсия в България: навършени 66 и 1/2 години и повече от 13 години стаж. Поискаха да подтвърдят стажа ми в Русия обещавайки, че няма да повлияе руската ми пенсия . Какви разпоредби описват такъв случай? Благодаря! |
Анна Петкова |
Уважаема г-жо Петкова,
Обществените отношения в сферата на социалната сигурност между Република България и Руската федерация се уреждат с Договор за социална сигурност, в сила от 20.03.2010 г. и Споразумение за прилагането му.
При преценка на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в случай че осигурителният Ви стаж, придобит съгласно българското законодателство, не е достатъчен, за да възникне това право, НОИ ще вземе предвид и осигурителния Ви стаж, придобит съгласно законодателството на Руската федерация, при условие, че тези периоди не съвпадат (член 10, алинея 1 от Договора).
Съгласно чл. 11 от Договора всяка договаряща страна изчислява размера на пенсиите, съответстващ на нейния осигурителен (трудов) стаж, а за Република България и на осигурителния доход, при условията на законодателството на тази договаряща страна. Следователно по подаденото заявление българската компетентна институция (НОИ) ще сумира български и руски стаж за преценка на правото на пенсия и ще определи размера й само въз основа на българския стаж и доход.
Изчисляването и потвърждаването на осигурителен (трудов) стаж за определянето на размера на пенсията се извършва съгласно законодателството на страната, отпускаща пенсията.
Необходимо е да имате предвид, че ако пенсията, която получавате от Руската федерация, е отпусната преди датата на влизането в сила на цитирания международен договор (20.03.2010 г.), същата ще бъде преразгледана в съответствие с разпоредбите му. Това произтича от текста на чл. 9 от Споразумението за прилагане на Договора, съгласно който "Заявление за отпускане на пенсия, подадено от лице, на което е отпусната пенсия до встъпването в сила на договора според законодателството на една от Договарящите се страни, във връзка с придобиване право на пенсия по законодателството на другата Договаряща се страна, едновременно се смята за заявление за преразглеждане на пенсията в съответствие с разпоредбите на договора".
Съгласно чл. 23 от преходни и заключителни разпоредби от Договора такова преразглеждане, към датата на подаване на заявлението, не може да доведе до намаляване на размера на пенсията./БЯ/
|
|
| 2013-11-28 22:06:20 |
Живея в Белгия и работя дистанционно за български работодател. С непрекъснати здравноосиг. права в България съм и съм регистрирана в белгийската здравноосиг. с-ма с ЕС формуляр S1. Предстои ми раждане в Белгия. Въпросът ми е: Какви документи трябва да представя на работодател/НОИ за да ползвам отпуск и обезщетения по майчинство в БГ? Благодаря |
Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова, От посоченото от Вас, става ясно, че независимо от това, че работите в Белгия сте подчинена на българското социално законодателство. За изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане е необходимо на лицето да е разрешен отпуск, който за периода от 135 календарни дни, от които 45 дни преди раждане, се разрешава от здравните органи с болнични листове, а за остатъка до 410 календарни дни - от предприятието, където работи осигуреното лице. Нормативните разпоредби, уреждащи издаването на болничните листове за бременност и раждане, се съдържат в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР). Съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност и по специално на Регламент 883/2004- установяването на бременността или раждането се извършва по реда, утвърден в съответната държава. Ако лекуващите лекари в държавата по пребиваване не издават удостоверения за неработоспособност, лицето подава молба направо до институцията по място на пребиваване в рамките на срока, определен от прилаганото там законодателство. Лицето следва да поиска издаване на формуляри Е 115 - “Молба за парично обезщетение при неработоспособност” и Е 116 - “Медицински доклад относно неработоспособност” от чуждата компетентна институция, които да изпрати в НОИ лично или чрез съответната институция в тази държава. Посочените формуляри са документите, с които се разрешава отпускът за бременност и раждане и в тези случаи не се издава болничен лист по реда на НМЕР. В тези формуляри се вписват данни за очакваната дата на раждане, когато рискът бременност и раждане е установен в съответната държава, или за самата дата на раждане, когато само раждането е станало в тази държава. За повече информация бихте могли да се обърнете към Националния осигурителен институт- гр. София, дирекция –Европейски регламенти и международни договори. |
Европейско и международно социално право |
| 2015-03-06 09:23:51 |
Здравейте,моят въпрос е как трябва да се осигури командирован работник в строителството с документ а1 в Италия,след като в тази държава няма официално обявена минимална работна заплата.Благодаря. |
Благовеста Димитрова Чакърова |
Уважаема госпожо Чакърова, От информацията, която ни предоставяте, разбираме, че служителите на Вашата фирма вече имат издаден от Национална агенция за приходите формуляр А1, следователно са подчинени на българското осигурително законодателство. Съгласно чл. 6а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО. И при двете хипотези следва да бъде спазено изискването осигурителните вноски да се начисляват върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1. Както е видно, в българското законодателство определянето на осигурителен доход за държавното обществено осигуряване по отношение на лица, които са командировани по смисъла на регламент Регламент (ЕО) 883/2004, се обвързва с разпоредбите на Директива 96/71/ЕО. В тази директива е предвидено, че на работниците, които са командировани в рамките на предоставянето на услуги, трябва да се осигури заплащане, не по–малко от това, което се полага на работниците в приемащата държава. Следователно следва да се установи дали са въведени минимални ставки на заплащане в Италия. Съгласно § 1, ал. 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на КСО минималните ставки на заплащане са определените от националното законодателство и/или от практиката на приемащата държава (дефиниция напълно съвпадаща с тази от Директива 96/71/ЕО). В тази връзка следва да се подчертае, че директивата визира единствено условия на работа, в т.ч. минимални ставки на заплащане, които са определени от: - законови, подзаконови или административни разпоредби и/или - по силата на колективни договори или арбитражни решения, които са обявени за общоприложими, но само доколкото касаят дейностите, изрично посочени в приложение към директивата (строителни работи). Информацията, с която разполага министерството към момента е, че в Италия няма законоустановена национална минимална работна заплата. Такава обаче е определена чрез колективни споразумения в конкретни сектори. За съжаление не можем да потвърдим със сигурност, че съществуват такива в областта на строителните работи. По този въпрос трябва да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ), която е орган за връзка по Директива 96/71/ЕО и в чиито правомощия е обменът на данни по тази директива. В случай, че ГИТ потвърди, че минимални ставки на заплащане са определени със споразумения, засягащи строителните работи, и поради факта, че Вашето предприятие командирова строителни работници, то следва да договорите с Вашите командировани работници трудово възнаграждение не по-малко от това на работниците в съответния географски район и в рамките на съответната професия или отрасъл в Италия. Осигурителните вноски за тези работници и служители се определят съгласно чл. 6а от КСО и се дължат върху доходите им от трудова дейност, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в Италия и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в България. А ако се окаже, че няма колективни споразумения в областта на строителството, то осигурителни вноски за командированите лица ще се дължат върху доходите от трудова дейност, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, който се прилага и за работниците и служителите, полагащи труд на територията на България и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход в България. Н.А./ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2015-12-04 17:34:12 |
имам 20 години работа в тунис като преподавател.Моля да се изясни на мен и на моите колеги работили в тази страна какво трябва да се направи за отпускане на пенсия за този период |
магдалина такева |
Уважаема госпожо Такева,
На 1 октомври 2015 г. беше подписана Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Тунис. В персоналния обхват на Спогодбата са включени всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на едната или на двете договарящи страни, бежанците и лицата без гражданство, както и лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица. Материалният ѝ обхват е ограничен само до пенсионното законодателство на договарящите страни по Спогодбата. По отношение на Република България това е законодателството относно три вида пенсии от държавното обществено осигуряване: за осигурителен стаж и възраст, пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и наследствените пенсии, изчислени от тях, а по отношение на Тунис - осигурителното законодателство във връзка с публичния и частния сектор по отношение на инвалидните пенсии, пенсиите за старост и наследствените пенсии. Лицата могат да ползват права на основание на тази Спогодба, ако периодите им на заетост са признати за осигурителни по законодателството на Тунис.
Спогодбата подлежи на ратифициране и към настоящия момент не е влязла в сила. ГЯ/ТПООУТ |
|
| 2016-06-08 13:01:51 |
Моля да ми разясните следния казус: Как да се пенсионирам по Италианските закони? Имам осигурителен стаж в Италия - 15 години, но нямам възраст - на 57 г. съм. По нашите закони вече получавам пенсия, тъй като имам стаж I категория и с приравняванията успях да се пенсионирам. Зачитат ли се в Италия тези приравнявания или се отчитат реалните години. |
Иван Танев |
Уважаеми господин Танев,
В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, вкл. пенсионни права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № (ЕО) 987/2009 за установяване на процедура по прилагането на Регламент 883/2004. Разпоредбите на Регламент 883/2004 предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. В случите, в които лицето е придобило осигурителни периоди по съответните национални законодателства, но същите не са достатъчни за отпускане на пенсия за старост изцяло по едно от тези законодателства, се извършва т.нар. „сумиране“ на осигурителни периоди. В този случай при подаване на заявление за отпускане на пенсия до компетентната институция на държавата, в която лицето живее към този момент, то следва да посочи, че има завършени осигурителни периоди в друга държава членка. Компетентните институции на съответните държави обменят информация по служебен път и всяка една потвърждава „своите“ осигурителни периоди. Извършва се сумиране до достигане на необходимия осигурителен стаж и се отпуска пенсия като всяка една от държавите изплаща пенсия за осигурителните периоди, завършени по нейното законодателство. За да бъде отпусната пенсия по съответното законодателство, лицето следва да отговаря на всички законови изисквания за това. Допълнителна информация относно реда и условията за отпускане на пенсия по италианското законодателство бихте могли да получите от компетентната институция в Италия.
|
|
| 2018-01-02 15:50:54 |
Zdraveite , ot kade da namerja aneksa kam formuljar e 402 na balgarski ezik ?Merci ! |
ALEKSIEVA VESNA |
Уважаема госпожо Алексиева,
Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност в Европейския съюз.
В случай, че сте получили формуляр Е402 от институция на държава членка, за да го попълните, бихме искали да отбележим, че въпросните формуляри са предназначени за удостоверение на факти необходими за ползване на права по горепосочените регламенти. Ето защо те не се попълват, пренасят и удостоверяват от частни лица.
С оглед на това, че тези формуляри се попълват и разменят само между институциите на държавите членки, Ви съветваме да се обърнете за съдействие към компетентната българска институция – в случая Агенцията за социално подпомагане. НА
|
|
| 2019-12-09 11:11:37 |
Във връзка с командироване на работници/служители в рамките на предоставяне на услуги на територията на страна-членка от ЕС е необходимо да бъде сключено споразумение съгласно чл.2 ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители. В него страните се споразумяват за измененията в Трудовите договори за периода на командироването от датата на отпътуване до датата на завръщане в Република България.
Във връзка с изготвянето на Допълнително споразумение и отчитане на възнаграждението във връзка със сключването му възникват следните въпроси:
1. Като допълнително възнаграждение с постоянен характер се има в предвид съгласно българското законодателство или съгласно законодателството на приемащата държава?
2. Съгласно чл.2 ал.3 от Наредбата за условията и реда за командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, дните за пътуване , почивните и празничните дни се включват в срока на командироване. В случай, че дните на пътуване от България до страна-членка на ЕС са почивни дни и са включени в срока на командироване, съгласно законодателството на коя държава се определя възнаграждение за тези дни при положение, че работника и служителя няма отработени часове и не изпълнява възложената задача в местоназначението? Как и къде е регламентирано по какъв начин следва да се определи/изчисли дължимото възнаграждение за времето на пътуване? Счита ли се пътуването през почивните дни за работни дни и съответно дължи ли се възнаграждение за извънреден труд , и по законодателството на коя държава? Следва ли този извънреден труд да се отчита пред Инспекцията по труда в България?
3. При ползване на платен годишен отпуск през месец декември трябва ли към възнаграждението за отпуск да се заплати добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишно брутно трудово възнаграждение? А при ползване на платен годишен отпуск през месец януари, включва ли се възнаграждението за периода на командироване и извънредният труд от предходния месец като база за изчисляването му?
4. Следва ли пътните и квартирни пари да се включат във ведомостта за заплати, при положение че са необлагаеми , върху тях не се дължат осигурителни вноски, и същите са заплатени от работодателя?
|
Иваничка Иванова |
Уважаема госпожо Иванова, При командироване на работник или служител по реда на чл. 121а от Кодекса на труда (КТ) е необходимо с него да се сключи допълнително писмено споразумение за изменение на съществуващото трудово правоотношение за срока на командироването. Елементите, които трябва да се съдържат в допълнителното споразумение са определени в чл. 2, ал. 2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата за командироването и изпращането). В чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредбата за командироването и изпращането е определено, че в споразумението се уговаря размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, като в чл. 6, ал. 3 от Наредбата за командироването и изпращането изрично е установено, че елементите на трудовото възнаграждение се определят от законодателството на приемащата държава. В тази връзка считаме, че с допълнителното писмено споразумение между страните по трудовото правоотношение трябва да се уговорят всички дължими допълнителни трудови възнаграждения, определени от законодателството на приемащата държава, като работодателят няма задължение да изплаща такива, които не са уговорени и дължими по реда на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за командироването и изпращането. Работно време по смисъла на Кодекса на труда е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил (§ 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ). В тази връзка считаме, че времето за пътуване не е част от работното време на работника или служителя, в случай, че лицето не извършва постоянната си работа през време на пътуването, т.е. не е работник от локомотивни и други превозни бригади, шофьор, летец, моряк, ловен и риболовен надзирател, подвижна охрана и др. Следва да имате предвид, че независимо от командироването, към трудовото правоотношение, съществуващо между работодателя и съответния командирован работник или служител, продължават да се прилагат изискванията на КТ по отношение на начина и реда за ползване на платения годишен отпуск, а също така и за механизма за определяне на размера на възнаграждението за времето на ползването на отпуска. В тази връзка работодателят е длъжен да спазва изискванията на глава осма, раздел ІІ на Кодекса на труда – „Ползване на платения годишен отпуск“. Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Следва да се вземе под внимание, че съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по чл. 18, ал. 1, изречение първо от НСОРЗ среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът. Заплащането на командировъчни пари при командироване по чл. 121а от КТ е уредено изрично в разпоредбите на чл. 215, ал. 2 от КТ и в чл. 5 от Наредбата за командироването и изпращането. Разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от КТ предвижда, че при командироване или изпращане в рамките на предоставянето на услуги работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари. Поради това работодателят има задължение да заплаща пътните пари. С чл. 5 от Наредбата за командироването и изпращането изрично се регламентира и възможността за изплащане на квартирни пари, ако страните се договорят за това. В тази връзка работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, има задължение да изплаща квартирни пари, ако те са договорени в споразумението или трудовия договор. Съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) пътните, дневните и квартирните пари (в определен размер, посочен в нормативен акт и при наличие на документална обосновка), се приспадат от дохода от трудови правоотношения на лицата, т.е. не подлежат на облагане с данъци и задължителни социално и здравно осигурителни вноски. Основанието е в чл. 24, ал. 2, т. 5, буква „а“ от ЗДДФЛ, съгласно който в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство. В тази връзка считаме, че пътните и квартирните пари в случай на командироване или изпращане по чл. 121а от КТ не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения на работниците и служителите. За да не се включат в облагаемия доход е необходимо тези разходи да са уговорени в допълнителното споразумение и да са доказани документално. За допълнителна информация механизма на документално доказване на тези разходи бихте могли да се обърнете и към Национална агенция за приходите. БД
|
|