Уважаеми господин Любенов,
В отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № (ЕО) 987/2009 за установяване на процедура по прилагането на Регламент 883/2004. Посоченият регламент предвижда възможност за т.нар. износ на обезщетения, според който бихте могли да получавате инвалидната си пенсия от Швейцария на територията на всяка държава членка. По отношение на правата Ви в България, свързани с инвалидността, реда за установяването й и необходимостта от внасяне на здравни осигуровки, следва да се обърнете към Министерството на здравеопазването, в качеството му на компетентен орган по посочените въпроси.
По отношение на правото на пенсия за инвалидност в България бихме искали да Ви уведомим следното:
Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е регламентирано в чл. 71 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно който лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Тя се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (чл. 72 от КСО).
В осигурителното ни законодателство са въведени няколко вида пенсии за инвалидност.
Едно от общите изисквания, на които трябва да отговарят лицата, за да им бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване или пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест е те да са осигурени по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.е. да извършват трудова дейност. Според предвиденото в чл. 74, ал. 1 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си (50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност) и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението за отпускане на пенсията, както следва:
1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж;
2. до 25-годишна възраст - една година;
3. до 30-годишна възраст - 3 години;
4. над 30-годишна възраст - 5 години.
Една трета от осигурителния стаж по посочените т. 2, 3 и 4 трябва да е действителен (чл. 74, ал. 2 от КСО). „Действителен стаж“ е действително изслужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Законодателят е отчел невъзможността на част от лицата да работят и затова в КСО е уреден и друг вид пенсия за инвалидност, която не е поставена в зависимост от наличието на осигурителен стаж. Съгласно чл. 90а, ал. 1 от КСО, право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто.
При преценяване правото на този вид пенсия не влияе участието на лицата в осигуряването и за отпускането й не се изисква наличие на осигурителен стаж, а размерът й се определя в процент от размера на социалната пенсия за старост. ГЯ/ТПООУТ
| 