Уважаема г-жо Джелебова,
В Кодекса на труда (КТ) е предвидено правото на бащата до навършване на 2-годишна възраст на детето със съгласието на майката да ползва прехвърлен отпуск за бременност и раждане (по чл. 163, ал. 10 от КТ) и за отглеждане на дете (по чл. 164, ал. 3 от КТ). С разпоредбата на чл. 164в, ал. 1 от КТ изрично се предвижда правото на бащата на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст в размер два месеца, когато не е ползвал отпуск по чл. 163, ал. 10 и чл. 164, ал. 3 от КТ, т.е. прехвърлен отпуск от майката отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете. Поради изложеното преценката за правото на ползване на отпуск от бащата по чл. 164в, ал. 1 от КТ може да се извърши след навършване на 2-годишна възраст на детето, т.е. след като няма възможност да се ползва прехвърлен от майката отпуск по чл. 163, ал. 10 и чл. 164, ал. 3 от КТ. Когато бащата не е ползвал прехвърлен от майката отпуск до навършване на 2-годишна възраст на детето, за него възниква възможност да ползва отпуск в размер на 2 месеца на основание чл. 164в, ал. 1 от КТ. Когато бащата е ползвал прехвърлен отпуск от майката за период, по-кратък от два месеца, той има право на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата в размер на разликата между два месеца и ползвания отпуск. Съобразно чл. 164в от КТ отпускът за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) е в размер на 2 месеца, а когато бащата (осиновителят) е ползвал прехвърлен от майката (осиновителката) отпуск за период по-кратък от 2 месеца, той има право на отпуск в размер на разликата между 2 месеца и ползвания отпуск. Отпускът може да се ползва наведнъж или на части, като бащата (осиновителят), който иска да ползва отпуск, уведомява за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително. Редът и начинът за ползване на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) са определени в чл.46ж и чл.46з от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Видно от разпоредбата на чл. 164в, ал. 1 и 3 КТ размерът на отпуска е определен като календарен период и може да се ползва наведнъж или на части. Следва да се има предвид, че когато отпускът се ползва на части, нито разпоредбата на чл. 164в КТ, нито разпоредбата на чл. 46ж НРВПО съдържат изискване за минимален брой дни, които да се заявяват и ползват. Предвид гореизложеното, когато отпускът се заявява и ползва на части, се посочва календарен период - от дата до дата. Ползваните платени отпуски (вкл. отпускът по чл. 164в КТ) независимо от тяхното основание и начина на заплащането им, се признават за трудов стаж (чл. 352, ал. 1, т. 2 от КТ). В тази връзка следва да се отбележи, че за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица (чл. 355, ал. 3 от КТ). В чл. 9, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е предвидено, че при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовия стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 (при законоустановена петдневна работна седмица). Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци. Следва да се има предвид, че в чл. 38, ал. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е възприет аналогичен принцип при зачитане на един месец осигурителен стаж. Поради това сме на мнение, че когато през определени календарни периоди работникът или служителят е ползвал на части общо 21 работни дни отпуск по чл. 164в от КТ, времето следва да се зачете за един пълен месец отпуск. По този начин ще се прилага еднакъв подход при изчисляване размера на ползвания отпуск, на придобития трудов и на зачетения осигурителен стаж на работника или служителя.НС
|
