|
Уважаеми господин Юруков, Съгласно разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудов стаж е времето, през което работникът/служителят е работил по трудово правоотношение. Според чл. 351, ал. 2 от КТ трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. В чл. 13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е регламентиран редът за признаване на придобития трудов стаж на лицата по чл. 351, ал. 2 от КТ. За да бъде зачетен за трудов стаж по българското законодателство периодът Ви на работа в Германия, с оглед ползването на права по трудовото правоотношение (вкл. ползването на платен годишен отпуск), Вие следва да подадете заявление до работодателя си, към което да приложите акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава (в случая Германия), за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Въз основа на предоставените от Вас документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят Ви следва предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж (вкл. ползването на платен годишен отпуск за календарната година, пропорционално на времето, което Ви се признава за трудов стаж в предприятието – чл. 22, ал. 1, изр. 3 от Наредбата за работното време почивките и отпуските). Следва да се има предвид, че по отношение на изплащането на т. нар. „клас“ към трудовото възнаграждение се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ е посочено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 3 от НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава членка, „на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия“ и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Окончателната преценка за това се прави от работодателя. Бихме искали да отбележим, че в случаите, когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят за своя сметка е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с писмена декларация (чл. 348, ал. 2 от КТ). За осигурителен стаж по българското законодателство се зачита времето, специално посочено като такова в чл. 9 от Кодекса за социално осигуряване, и този стаж има значение при определяне на правата от държавното обществено осигуряване. Що се отнася до придобитите от Вас осигурителни периоди съгласно законодателството на друга държава членка, следва да се има предвид, че в отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № (ЕО) 987/2009 за установяване на процедура по прилагането на Регламент 883/2004. Разпоредбите на Регламент 883/2004 предвиждат възможност за взаимно зачитане на осигурителни периоди, когато едно лице е живяло и/или работило в повече от една държава членка. При настъпване на съответния осигурителен риск (болест, безработица и др.) следва да подадете до Националния осигурителен институт заявление за отпускане на обезщетение/пенсия като посочите, че имате осигурителни периоди в друга държава членка. НОИ по служебен път ще поиска информация от компетентната институция в съответната държава и след потвърждаване ще извърши преценка на правото Ви на обезщетение/пенсия. БД
|
