Уважаема госпожо Истилиянова,
По смисъла на българското законодателство и по-специално на чл. 351, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено кодекса, или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител.
Разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от КТ дава основание за признаване от работодателя и на трудов стаж, придобит през времето, през което лицето е изпълнявало държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз (каквато беше Обединеното кралство до 31 януари 2020 г.), в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), работникът или служителят след постъпване на работа при български работодател, има възможност да подаде заявление за признаване на трудовия стаж, придобит в друга държава. Към заявлението трябва да се приложи акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Документите в зависимост от страната на произход трябва да са оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г.
Документите трябва да се представят на работодателя в оригинал, който след като направи техни копия, ги връща на работника или служителя. Копията на документите или техен опис се съхранява в трудовото досие на работника или служителя, което съгласно чл. 128б, ал. 2 от КТ се създава от работодателя при постъпване на работа на лицето. Въз основа на предоставените със заявлението документи, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2 от КТ, работодателят трябва да предприеме необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж.
Бихме искали да обърнем внимание, трудовият стаж придобит в друга държава членка не се вписва в трудовата книжка.
По отношение на зачитането на Вашия осигурителен стаж във връзка с придобиването и ползването на социални права отбелязваме, че в отношенията между България и Обединеното кралство в областта на социалната сигурност, поради специфичната ситуация, свързана с напускането на страната на Европейският съюз, действат няколко правни източника – Регламент (ЕО) № 883/2004 за координацията на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна. Текстовете им може да намерите на официалната интернет страница на Министерството на труда и социалната политика – в рубрика „Политики“, подрубрика „Работа в чужбина“, раздел „Социални права в ЕС“, подраздел „Законодателство на ЕС“.
Преценка относно това кой от изброените актове ще бъде приложен в даден момент, се прави за всеки индивидуален случай от Националния осигурителен институт. Той също така преценява на базата на наличната информация дали отговаряте на условията да Ви бъде отпуснато обезщетение или пенсия от материални обхват на горепосочените регламенти и споразумения. При всички положения обменът на информация между компетентните институции се осъществява по служебен път посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри/структуриране електронни документи (процедурата може да се приложи и в случаите, в които не сте се сдобили с преносим документ U1 от Обединеното кралство). Ето защо при настъпване на съответния осигурен социален риск (майчинство, безработица, старост и т.н.) следва да посочите на съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на заявлението за ползване на тези права, всички страни, в които имате периоди на осигуряване, като впоследствие ще бъде направена преценка дали имате право на обезщетение и какъв ще бъде неговия размер. Не е необходимо да предприемате други действия за зачитане на тези периоди, като те, както вече беше посочено, ще бъдат служебно потвърдени. Независимо от това, по наше мнение е добре да съхранявате притежаваните от Вас документи, с които може да се осигури необходима за компетентните институции информация относно периодите на осигуряване (институции, идентификационни номера), периодите на заетост (информация за работодателите) или периодите на самостоятелна заетост (естество и място на дейността), тъй като те могат да улеснят обработването на Вашето бъдещо искане.
От подадената от Вас информация разбираме, че за определени периоди от Вашата заетост сте упражнявали едновременно дейност съгласно законодателството както на Обединеното кралство, така и на България. Един от основните принципи в координационните регламенти на ЕС, заложен и в Търговското споразумение между ЕС и Обединеното кралство, е, че лицата, за които се прилагат тези актове, са подчинени във всеки един момент на законодателството в сферата на социалната сигурност на само една страна, т.е. лицата внасят осигурителни вноски само в една държава членка. Установяването на тази държава е от първостепенно значение, за да може да се направи преценка на социалните права, които може да ползва лицето. Компетентната институция в България относно определяне на приложимото законодателство е Националната агенция за приходите. В случай че НАП или компетентната институция на Обединеното кралство не е определила приложимо законодателство за периода, в който сте били заети и в двете страни, Ви съветваме да се обърнете за съдействие към някоя от тези институции, съобразно Вашето място на пребиваване към момента. НА
|
