Уважаема госпожо Гълъбова,
Всеки нормативен акт изрично регламентира упражняването на съответните права на хората с трайни увреждания, като конкретен пример за това са:
• чл. 73, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване – пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, се отпускат пожизнено;
• чл. 26, ал. 3 от Закона за хората с увреждания – лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, установени след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК/НЕЛК, ползват правата по закона пожизнено независимо от определения в експертното решение срок;
• § 1 от Наредба № Н-19 от 2.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст – определените с наредбата условия и ред за освобождаване от винетни такси при ползване на платената пътна мрежа се прилагат и за лица с трайни увреждания, на които намалената работоспособност или вид и степен на увреждане е установена след навършване на възрастта за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са я навършили в срока на решението на ТЕЛК/НЕЛК. Тези лица ползват правата си по наредбата пожизнено, независимо от определения в експертното решение срок.
Подобни разпоредби съществуват и в много други нормативни актове, регламентиращи упражняването на правата на хората с увреждания. Това обаче не променя срока на инвалидността, определен в експертното решение, т.е. той не става автоматично пожизнен и за останалите институции, от които може да се ползват придобивки в резултат на определения процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Разпоредбата на чл. 101, ал. 5 от Закона за здравето (ЗЗ) визира пожизненото определяне на вида и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, а именно на лицата навършили 65 годишна възраст.
При освидетелстване/преосвидетелстване срокът на инвалидността се определя от органите на медицинската експертиза и това обстоятелство се вписва в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. В чл. 69 от Наредбата за медицинската експертиза (Наредбата) нормативно са определени възможните срокове на валидност на експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК.
Важно е да се отбележи, че чл. 69, ал. 4 от Наредбата изрично посочва условията, при които се определя пожизнената валидност на инвалидността, а именно в случаите на дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на лицето. Видно от горното, определянето на срока на инвалидността е от компетентността на органите на медицинската експертиза, което налага заинтересованата страна да потърси съдействие за удостоверяване на пожизнената валидност на експертното решение.
Не на последно място следва да се отбележи, че органите на медицинската експертиза се ръководят от изискванията на Наредбата, при съобразяване с конкретния случай и дали той предполага издаването на пожизнено или срочно експертно решение.
В конкретния случай, Законът за висшето образование (ЗВО), с разпоредбата на чл. 68, ал. 3, т. 2, определя правото на лицата с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто да бъдат приемани за студенти и докторанти, като е предвидено това да става при облекчени условия. Необходимо е да се има предвид, че същата разпоредба дава право на съответното висше училище да определя реда за това с правилника за дейността си.
Предвид изложеното до тук следва да се отчете фактът, че в различните сфери на обществения живот действа законодателство, което определя конкретни правила за ползване на права, които са валидни за всички граждани. В тази връзка упражняването на права от страна на хората с увреждания също е свързано с изпълнението на нормативно определени изисквания, които са валидни за съответната сфера.
| 