Уважаеми господин Йорданов,
Оценяваме Вашите намерения за създаване на социални услуги за резидентна грижа за възрастни хора, като частна инициатива. Важно е да се уточни обаче, че страната ни е поела ангажимент чрез действащите стратегически документи на национално ниво за закриване на всички специализирани институции за хора с увреждания и за реформиране на институциите за възрастни хора. В България в сферата на социалните услуги не се изграждат нови услуги от институционален тип. Този процес е и законодателно гарантиран чрез Закона за социалните услуги (ЗСУ), който влезе в сила от 1 юли 2020 г. В ЗСУ е предвидено съществуващите домове за хора с увреждания да се закрият до 1 януари 2035 г., а съществуващите домове за стари хора да се реформират до 1 януари 2025 г., за да отговорят на стандартите за качество.
ЗСУ урежда всички въпроси в областта на социалните услуги, включително за тяхното създаване. Социални услуги, освен от общините и специално създадени от тях за предоставянето на социалните услуги юридически лица, могат да се предоставят и от частни доставчици на социални услуги. Съгласно ЗСУ частни доставчици могат да са български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Частните доставчици могат да предоставят социални услуги на територията на страната след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги (https://aksu.government.bg/). Те могат да предоставят всички социални услуги, за които имат издаден лиценз.
Видовете социални услуги са регламентирани в чл. 15 на ЗСУ, като съдържанието на всяка една от тях е дефинирано в Допълнителните разпоредби на закона. Дадена е и възможност за профилиране на услугите по различни признаци, като цели, функции, потребители, специфични нужди, групи дейности, продължителност и начин на ползване, среда, организация. Уредени са и възможните начини за организация на предоставянето на социални услуги от доставчиците.
Частните доставчици на социални услуги финансират самостоятелно социалните услуги, които предоставят. Законът обаче дава възможност предоставянето на всички социални услуги, финансирани от държавния и/или общинския бюджет, да се възлага от общините на частни доставчици на социални услуги чрез провеждане на конкурс.
Както вече бе споменато, за създаването на социални услуги от частни доставчици, които самостоятелно ги финансират, е необходимо доставчикът да има издаден лиценз за предоставянето на съответната социална услуга. Също така, той трябва да е информирал кмета на общината, на чиято територия ще се предоставя услугата, относно направения анализ на нуждите от услугата, дейностите, които ще се предоставят, обхвата на потребителите и срока за предоставяне на услугата. Частният доставчик е задължен да информира кмета на общината и при прекратяване, промяна на броя на потребителите, промяна на мястото или срока на предоставяне на социална услуга. По отношение на изграждането на специализираната среда (материалната база) за предоставяне на социални услуги е приложим Законът за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове към него. (ТЛ)
|