Уважаема госпожо Йорданова,
Както и Вие посочвате, минималните индивидуални основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги по чл. 15, т. 7 от Закона за социалните услуги (дневна грижа) са определени в чл. 9на Наредбата стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Заплатите на служителите, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се определят в трудовия им договор в размер не по-нисък от:
1. за основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство на социални услуги – 200 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
2. за основни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги – 170 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
3. за препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга – 170 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
4. за служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга – 120 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната;
5. за служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга – минималната месечна работна заплата, установена за страната.
Също така, имайте предвид, че съгласно чл. 16 от Наредбата, индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги при намалено работно време съгласно Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят в размери не по-ниски от размерите по чл. 5 – 15 (в случая – по чл. 9 от Наредбата).
По отношение на прилагането на ал. 2 на чл. 9 от Наредбата, следва да се уточни, че то е обвързано с прилагането на стандартите за финансиране на социалните услуги от държавния бюджет по чл. 45 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), където е посочено, че за социалните услуги, чрез които се осигурява дневна или резидентна грижа за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение, за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, се разработват и допълващи стандарти. До 1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги, финансирането на социалните услуги от държавния бюджет е съгласно стандартите за финансиране, разработвани по досегашния ред (§ 44, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ), т.е. към настоящия момент все още не могат да бъдат утвърдени и да се прилагат допълващи стандарти.
Обръщаме внимание, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл, изложеното е само експертно становище на Министерството на труда и социалната политика и не следва да се счита за официално тълкуване на разпоредбите. (ТЛ)
|